Словакия награди тримата българи, обявили се срещу войските в Прага през 1968 г.

Тримата българи, които се противопоставиха публично през 1968 г. срещу окупацията на Чехословакия, бяха удостоени с най-висшето държавно отличие, което Словакия дава на чужденци, съобщи БНР.

Александър Димитров, Едуард Генов и Валентин Радев през 1968 година се противопоставят публично на окупацията на Чехословакия. За изключителни заслуги към защитата на демокрацията и на човешките права Словакия ги отличи с орден "Бял двоен кръст" - трета степен.

"Човек винаги трябва да пази достойнството си", казва Александър Димитров. Преди 50 години той, Едуард Генов и Валентин Радев - тогава студенти по история в Софийския университет - изготвят и разпространяват в София и Пловдив позиви. В листовките те се противопоставят на участието на България в окупацията на Чехословакия от войските на Варшавския договор, които смазват със сила движението на Пражката пролет.

Димитров обясни, че ако през 1968 година е можел да гласува срещу тази инвазия, нямало да хвърля позиви. Неговите очаквания тогава са били, че промените в Чехословакия ще се разпрострат в целия Източен блок.

След като научили, че чехите излезли по улиците и оказват съпротива, тримата български студенти решили, че също трябва да направят нещо. Те написали позиви.

Хванати са от милицията и системата ги смазва.

Първо били обявени за антипартийна група в Университета, а след това за врагове на народа. Александър Димитров е осъден на 2 години затвор. Излежава присъдата си в Старозагорския затвор. След това е изселен в Свищовско за три години.

С най-високото отличие на Словакия беше удостоен посмъртно и Валентин Радев. Заради участието си в протестната акция с позивите и той бил осъден на година и 2 месеца затвор. Умира през 1995 година. Отличието получи синът му Андрей Радев.За участието на баща си в протестната акция и събитията след това той научил случайно.

Системата се опитала да смаже и Едуард Генов. Той е осъден на три и половина години затвор, заради протеста срещу агресията в Чехословакия. Излежава присъдата си в старозагорския затвор. Там е осъден на още осем години, заради опит за бягство.

През 1987 година Едуард Генов е сред подписалите Апела на шестимата - открито писмо до международна конференция във Виена, посветена на спазването на Хелзинкските споразумения.

Година по-късно участва в основаването на Независимото дружество за защита правата на човека. Властите го изпращат в Родопите, а след това го експулсират от страната. Установява се в САЩ, където умира през 2009 година.

Синът на Едуард Генов - Генов си спомня, че баща му бил патриот на България до края на живота си.

Според посланика на Словакия в България Н. Пр. Мануел Корчек припомнянето на събитията, свързани с окупацията на Чехословакия, е нужно.

"По онова време - през 1968 година, когато тримата български студенти са протестирали, ние не сме знаели за това. Но, искаме да почетем този техен подвиг, защото той е едно послание - не само за тези, които са преживели събитията лично, но и за младите поколения, че трябва да се противопоставят на антидемократичните прояви и да се застъпват за демокрацията и за човешките права".

Единственият останал жив от тримата - Александър Димитров, не смята, че преди 50 години е извършил подвиг. Според него, той е изпълнил гражданския си дълг.

"Истината побеждава", казва първият президент на Чехословакия Томаш Гарик Масарик.