Сергей Караганов размишлява за това, което се случва със стратегическата стабилност на планетата.

В последните години ситуацият със стратегическата стабилност - с този термин е прието да се нарича равнището на опасност от разгаряве на ядрена война - се влошава бързо. Смея да твърдя, че настоящето равнище на заплаха е съпоставимо с времената веднага след Карибската криза, която едва ли не води до глобална катастрофа. Преди това, през 50-те години, положението е може би дори по-лошо, отколкото днес - неограничена надпревара във въоръженията, ожесточена вражда.

Ситуацията е значително по-опасна, отколкото през 1914 г., когато поради серия грешки започва Първата световна война, столетието от чийто край ние наскоро отбелязахме. Освен това все по-ярко се проявява желанието на САЩ да разрушат тези скромни инструменти, които са създадени през предишните години за намаляване на военната заплаха. Вашингтон обяви, че излиза от Договора за ракетите със среден и малък обхват. Векторът на развитие води засега към 50-те и към 1914-та и изисква кардинална корекция на политиката. Нейното основно съдържание трябва да бъде борбата за мир.

Стратегически раздвижвания

35-40 години след Втората световна война начело на страните се намират хора, бегло помнещи ужасите и наистина страхуващи се от война, особено в ядрения ? вариант. Може да се подсмихваме над “борбата за мир” на това поколение. Но то запазва мира. Сега начело са внуците и правнуците на воювалите, страхът от войната осезаемо се е изпарил. А войствените заявления стават все повече. Свикването към мира, външно безобидните компютърни игри и телевизионни предавания отслабват способността за съпротива на обществата. А тревожната неопределеност в умовете и на елита, и на масите ги тласка към прости решения.

Ситуацията се влошава от рязкото падение през последните две-три десетилетия на качеството на управляващите класи, особено на Запад. Американският проблем е видим. Но и в Европа.... Достатъчно е мислено да сравним лидерите на Стария свят от преди 30-40 години с днешните.

Мощен фактор на дестабилизацията е безпрецедентно бързото през последните 15-20 години преразпределяне на силите по света. Доскоро изглеждаше, че Западът е удържал окончателна победа. А днес се намира в глуха отбрана. Изглежда, че лозунгът от предишните десетилетия: “как да управляваме новия подем”, трябва да се смени с друг - “как да управляваме стария упадък”.

Рухнаха двете глобалистки идеологии от ХХ век - комунизмът и либерализмът. Вакуумът бързо се запълва от различните видове национализъм. Тенденцията усилва подема на Азия - континентът на националните държави. Там пред очите ни се размразяват стари или се появяват нови конфликти: Япония със съседите ?, Китай с Индия, сунитските монархии с Иран. Още по-тревожна е ситуацията във военно-техническата сфера. Серията нападения срещу страните, отказали се от ядреното оръжие, преди всичко Ирак и Либия, могат да засилят позициите на тези, които искат да придобият това оръжие. Изтеглянето на САЩ през 2003 г. от Договора за противоракетна отбрана, наскоро от Иранската ядрена сделка, а сега от ДРСМО подкопава почвата изпод режима за неразпространение. Започна крайно опасна надпревара в сферата на кибероръжията, което може да има вероятно стратегически характер за някои страни - то може да разрушава общества и икономики.

Създадено е и се разполага ново поколение неядрено оръжие, имащо всъщност стратегически характер, изтриващо разликите между ядрената и обичайната война.

Тревога внушава и започнала вълна на роботизация ва въоръженията с използване на изкуствен интелект. Това изтрива границата между войната и мира, отслабва политическия контрол и отговорността на лидерите за техните действия.

Режимът на ограничаване на въоръженията, създаден през 70-те и 80-те години има пропуски. Много често преговорният процес се съпровожда или дори провокира нарастване на въоръженията и военните разходи за трупане на т.нар “козове за преговорите”. Той се строи на до голяма степен изкуствени критерии - паритнет или числено равенство на въоръженията и въоръжените сили на страните. Особено безсмислен е в случая на преговорите по въоръжените сили и въоръженията в Европа, където Наполеон и Суворов неизменно разгромяват по-големи армии, а 300 спартанци сдържат стохилядна армия на персите.

Впрочем, миналият процес на ограничаване на въоръженията като цяло бе по-скоро полезен. Той спомагаше подобряването на политическия климат, по-голямата предсказуемост.

Но този процес е на практика мъртъв. Първоначално НАТО се отказа от модернизирането на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа, макар и въоръжените сили и въоръженията на страните от бившия Варшавски договор и част от съветските републики да се оказаха на тяхна страна. Смъртоносен удар по процеса бе нанесен през 2003 г. от САЩ с излизането им от Договора за ПРО. Този договор бе опора за цялата концепция за ограничението на стратегическите въоръжения. Предсказуемо не им се отдаде да получат превъзходство. Русия се сепна и започна да модернизира своите стратегически и околостратегически сили, създаавайки ново поколение системи, гарантирано преодоляващи всяка система за ПРО. За тези въоръжения заговори В.В. Путин по време на своето известно послание пред Федералното събрание от 1 март 2018 г. Те обезценяват планираните гигантски капиталовложения на САЩ. Може да се каже, че Русия засега печели надпреварата във въоръженията без да се впуска в нея.

Сега следва отказът от ДРСМО. Видимо е, че рано или късно идва ред и на последния договор по ограничаването на стратегическите въоръжения - СНВ-3. Целите са няколко - опити за пореден път да се възстанови въоръженото превъзходство, на което се гради 500-годишното доминиране на Запада в световната политическа и икономическа система, в културата и идеологията. Още по-очевидна цел е да се разчисти пътя за планираното масирано модернизиране на стратегическите системи. Не се прикрива и стремежът Русия и Китай да се въвлекат в надпревара във въоръженията. Убеден съм, че има сметки и двете страни да се провокират да създадат ново поколение системи със среден обхват, да се засилят взаимните им подозрения. Нали такива системи неизбежно могат да бъдат разтълкувани като насочени една срещу друга.

Вероятно е вече да съществува и генетично оръжие, в това число способно скрито да заразява семенния материал, предизвиквайки катастрофално падане на реколката, падане на добитъка и дори, може би, в перспектива (каква?) да нанася вреда на етническите и социалните групи на хората.

И на фона на тези сами по себе си опасни стратегически и политически придвижвания се разгръща злобна пропагандистка война, взаимно сатанизиране, особено на Русия. Пропагандистката вакханалия силно напомня на психологическата подготовка за война. Макар и може би има и други корени, преди всичко вътрешнополитически. Сложните гореизброени фактори диктуват еднозначен извод - ситуацията е остро превдоенна.

Какво да се прави?

При тези условия руската външна политика при всичките ? успехи в Близкия изток и във военно-политическата сфера не е напълно адекватна. Ще пиша в друга статия конкретно за грешките.

Няма да говоря за отсъствието на стратегия за ускопен икономически ръст като основен отговор за разпалената против нас “студена война”. Ще се спра на няколко насоки във външната политика, които ми се струват важни и възможни за осъществяване.

Еко продължаваме с НАТО, със съюза, извършил серия агресии, политически диалог, то той трябва да включва задължително в себе си въпроса за репарациите и компенсациите за жертвите на агресиите му и не само тези в Крим и Донбас. А диалогът на военните, при това значително по-активен от преди, също е нужен. Ако оставяме постоянен представител на Русия в НАТО, той трябва да бъде генерал, с цивилни съветници.

Трябва да се снижи военната активност на западно направление. И по възможност да не се подаваме на провокациите, които сипят и ще продължат да сипят кръговете, които имат интерес да се възстанови структурата на отношенията в миналата “Студена война” в атлантическия свят и в отношенията с Русия.

И не си струва да си отдъхваме по повод нашите доста скромни, макар и относително ефективни отбранителни усилия, а постоянно да посочваме, че страните от НАТО харчат за военни нужни едва ли не 20 пъти повече и държат мобилизирани значително повече хора.

Полезно би било да се предложи диалог за поддържането на сигурността в Европа на ЕС, търсещ възможност да стане субект в тази сфера. Имаме много общи и дори съвпадащи интереси. Диалогът би съдействал и да се предотврати налагането на това търсене в руслото на противодействието с Русия.

Не трябва да се реагира бързо по военно-технически път и на излизането на САЩ от ДРСМО. Това действие е неизгодно за всички. Но американците трябва да си платят за него максимално, ставайки в очите на световната общност тези, които са всъщност - основното предизвикателство пред международната сигурност и стратегическата стабилност.

Ако се наложи да се отговори с допълнително въоръжение, то може да се разположи по-късно. Видимо ще трябва да се придържаме към подобна линия в случай на вероятното непродължаване от страна на Вашингтон на СНВ-3.

Но при всеки случай предстои промяна на философията на подхода по отношение на процеса на ограничаването на системата на средствата за осигуряването на сигурността. Завръщането към него в предишния му вид е невъзможн заради деструктивната позиция на САЩ. Както и да се има предвид , че това и преди е било крайно сложно. А сега заради усложняването на оръжейните системи, изтриването на границите между тях, увеличаването на броя страни - стратегически играчи това става просто вевъзможно.

Със сигурност трябва да се оттеглим от принципа за поддържането на паритета. Вероятно трябва да поддържаме, модернизираме и разширяваме възможностите, част от стратегическия потенциал, останал ни от миналото - междуконтиненталните балистични ракети с разделящи се бойни глави с морско и наземно базиране, стратегическата авиация. Те са нужни за поддържането на статута и за запазване у насрещната страна на страха пред неизбежния масиран отговор при агресивни действия. За това са крайно полезни и подводниците-торпеда с големите заряди, които могат да “дремят” с години край бреговетге на страните, провеждащи враждебна политика и новите ракети, които са способни да контраатакуват от всяко направление.

А натакът трябва да се излезе от “сивата зона”. Откритостта е теоретично полезна за увеличаването на предсказуемостта на стратегическата обстановка. Но тя е изгодна преди всичко на по-богатата страна, способна да води в надпреварата във въоръжението, да му налага скоростта и насоката. Съветският съюз се опитваше да бъде равен, в това число и поддържайки “паритет” и се насади. Ако другата страна избира политиката на враждата, отново хвърляйки се в надпреварата за химерата на превъзходството, то не си струва да се играе по старите правила. Най-добре е да се заложи на асиметричните, частично скрити и по-евтини варианти. Ако спирането на надпреварата не е успешно, най-добре е тя да се спечели не с числа, а с умение. Ще помогне използването на концепцията за “стратегическата двусмисленост”, когато другата страна не може да знае за какво сме си бръкнали в джоба - за бонбонче, носна кърпичка или за пистолет.

В много отношения такава линия поддържа и Китай, скриващ своя ядрен потенциал, възможности в киберсферата. Разбира се, предлаганата линия на поведение не е оптималната. Тя повишава рисковете. Но продължаването на движението в старото русло на въоръженията и на тяхното ограничаване са твърде скъпи и безсмислени. И освен това е трудно да се има доверие на партньорите след това, което са наговорили.

Частична алтернатива на стария процес на ограничаване на въоръженията може да стане триалогът между Русия, Китай и САЩ за мерки по поддържане на международната стратегическа стабилност. В бъдеще към този форум, ако за това се съгласят Пекин и Вашингтон, могат да се поканят и други важни в стратегическо отношение държави - ядрени и околоядрени. Такъв формат трябва да бъде подкрепен с отслабнала мрежа на “горещите линии” между военните на водещите държави. Целта е да се избегне случайна ескалация на конфликта, провокации. Вместо договорно ограничение и намаляване на въоръженията трябва да се опитаме в перспектива да преминем към съгласуване на едностранните действия.

Струва си да се опитаме да ограничим насоката на надпреварата във въоръжението, в частност в космоса, в сферата на генетичното оръжие. Докато висчик възможни усилия не дадат резултат. Но трябва да се работи за бъдещето. Ние се намираме на границата между историческите епохи, ъдето “губещите” пускат в ход все повече инструменти - военни, политически, икономически, информационни, за да спрат или да обърнат хода на историята. “Губещите” не са убедени в своята победа, в това какво значи тя и как да се възползват от плодовете ?.

Най-важното сега е да не се допуска все по-вероятната нова голяма война, кояго може да унищожи и “загубилите” и “спечелилите” приключвайки с човечеството.

И затова основно направление на политиката за всички отговорни сили и страни, на първо място Русия, трябва да бъде борбата за мир - и чрез ефективно сдържане, и чрез налагане на многостранни системи за общуване между военните и политиците и чрез разобличаване - простете ми старомодната прямота - на тези сили и страни, които засилват конфронтацията и разпалват нова надпревара във въоръженията. Нужно е човечестмото да се пробуди от летаргията на стратегическия паразитизъм - свикването с мира, да се включат неговите защитни функции. Естествено тази стара-нова борба трябва да се води с използването на съвременни методи и технологии. Но тя е остро необходима. За това как тя трябва да се води, предлагам на пропагандистите да се и замислят.

Сега към новата борба против възраждането на опасността на войната призовава почти изключително достойни “старчета”, не допуснали в миналото ядрената катастрофа, но и не успели да създадат устойчива система за сигурност след последната “Студена война”. Трябва в тази борба да се включат нови възрастови групи, които засега “спят”, макар войната да заплашва именно тях повече от всичко.

Борбата за мир не е носталгия за изминалите времена. Лъжите и враждата на миналата “Студена война” предизвиква у мен дълбоко чувство на омерзение. Но срам предизвиква и нашата глупост, наивност залагане върху добронамереността последвали този период. Никой не може да защити за нас нашите, а и коренно общосветовните интереси./pogled.info

Превод: В.Сергеев