Българите от Западните покрайнини имат нужда от млади здраво мислещи хора в България с международен авторитет, които без излишна еуфория да им помагат в решаването на проблемите. Не бива непрекъснато да се взираме в историята, а трябва урокът да послужи в бъдещето.

Това коментира в интервю за БГНЕС журналистът Зденка Тодорова по повод 99-годишнината от подписването на Ньойския мирен договор.

Известната активистка за правата на нашите сънародници в Сърбия споделя идеята, че историята не може да се промени, а трябва с общи усилия на хората от Западните покрайнини и управляващите в България заедно да решават нерешените проблеми от миналото в бъдещето. „Освен болката, която споменаваме по повод трагичната годишнина, от 1990 година насам съм една от българското малцинство, което настоява освен да се взираме в миналото, да видим и какво можем да направим за напредъка в Западните покрайнини“, казва още Тодорова и не скри, че днешните проблеми на малцинството отвъд границата са „трагични“.

Като пример Зденка Тодорова посочва, че тази година в Цариброд са записани в училище 39 деца, в Босилеград - 42. "Каква перспектива ще предложим на Западните покрайнини с толкова малко, с обезлюдени райони и с нещо потресаващо", каза още тя.

Друг пример е свързан с решение на сръбското правителство, с което се нарушава поминъка на много българи от общините Пирот и Цариброд. „Преди известно време взеха решение да построят 58 малки водноелектрически централи в Стара планина, в селата от общините Пирот и Цариброд. По този начин се очаква да решат проблемите с недостига на електроенергия. Същевременно, се нарушава препитанието на тези българи, който се върнаха в селата и решиха да развиват селски туризъм“, посочи Зденка Тодорова.

В друга ситуация в Босилеград пък мина замърсява реката и хората се опасяват, че оказва влияние върху здравето им. „Явно има нещо, след като белградският вестник „Блиц“ написа, че са се самоубили 5 българи в Босилеград. Ето това са страшните тенденции. Как да излезем от тази схема. Не може да се занимаваме и да търсим проблемите само в историята“, убедена е тя.

Като се връща назад във времето, Тодорова стига до извода, че намаляват хората в Западните покрайнини, младото интернет общество не се интересува от националната кауза.

„Ясно е, че без силно национално движение, със силни лидери с авторитет пред международните институции, проблемът със статута на българите ще потъне в небитието в рамките на тези нещастни 100 години. Остава ни очакването. От избори на избори си оставаме разочаровани. Изцяло трябва да се промени мисленето както в Европа, така и в България. Една част от обществото ни е с чалга мислене, друга потънало в Интернет, остава една малка трезво мислеща,която не се допуска до управлението“, разсъждава още журналистката. /БГНЕС