Историческите проблеми между Македония и България не могат да бъдат разрешени за една нощ. За работата на съвместната българо-македонска комисия, преди всичко е необходимо време и търпение. Защото историкогеографските въпроси между двете страни датират от повече от 60 години и не може да се очаква ние да ги разрешим за една нощ, макар и само в частта на образованието, заяви за МИА Драги Георгиев, директор на Института за национална история и ръководител на македонския екип в съвместната комисия по исторически и образователни въпроси. Тя е създадена в съответствие с Договора за добросъседство, която ще се проведе на 29 и 30 ноември в София.

„Знам, че обществеността вижда черно-бели тези проблеми. Например. често се задава въпросът „чий цар е Самуил?“ и се иска бърз и ясен отговор. Историите и на България и на Македония доста силно се преплитат - имаме личности, които се почитат и тук и там и от далечното и от близкото минало. И затова е невъзможно да се гледа черно-бяло на проблемите. Понякога времето е най-добрият съюзник за много неща. Вярвам, че ще дойде време за определени неща, които сами ще узреят и ние просто ще ги констатираме. Ако всичко върви гладко, тази комисия трябва да работи няколко години, за да постигне конструктивни резултати, които няма да бъдат политически, а здрави академични резултати“, казва Георгиев.

Запитан за оценка по отношение на досегашната работа на Комисията по двете проведени срещи, Георгиев поясни, че досега са установени методологията и принципите на работа, както и разменени и забележките на двете страни по отношение на учебници от 5-ти и 6-ти клас.

„На следващото заседание в София тези забележки ще бъдат обсъдени отново и ще бъдат направени опити за тяхното разрешение, разбира се, с аргументи. Евентуални взаимно приемливи решения като препоръка ще бъдат доставени до правителствата на двете държави за по-нататъшна фаза като тяхното включване в учебните програми“, каза директорът на ИНИ.

Запитан за какви забележки става дума, Георгиев отново даде пример с цар Самуил.

„Това е забележката за царството на Самуил. В българската историография то е представено като българско, в нашата страна или като самуилово или като македонско царство. От наша страна имаше забележка за етническото и национално картографиране на тези територии още в праисторически времена, т.е. карти и в македонските и българските учебници, в които се национализира пространството, на което днес се простират съвременните държави Република България и Република Македония“, каза Георгиев.

„Ние анализираме хронологично само учебници по история и не спорим за академичната историография. Целта на тези комисии е да се подобрят съдържанието, учебните програми по предмета История в Македония и в България, с цел у бъдещите поколения, които ще учат история да няма чувство на враждебност към близката си съседка. В академичната историография тълкуването на миналото зависи преди всичко от личния подход на един историк, от неговия морал, етика и професионализъм в писането на историята, каза Драги Георгиев. /БГНЕС