Преди няколко седмици журналисти от руския сайт за разследвания The Insider разкриха данните на 305 агенти на руското военно разузнаване - Главното управление на Генералния щаб на Русия, известно още като ГРУ, съобщават rfi и в. "Le Monde".

По думите на военния експерт Александър Голц, това е катастрофа.

Руските власти, окрилени от операциите си в киберпространството, не предвидиха възможността за подобен ответен удар, но се убедиха, че интернет е оръжие с двустранно действие, посочва в кореспонденция от Москва журналистиката от "Le Monde" Изабел Мандро.

Данните за споменатите 305 служители на ГРУ са били "осветени" в база данни на руската Държавна инспекция за безопасност на пътното движение (ГИБДД), до която практически всеки може да получи достъп.

"Ловците се превърнаха в мишена", коментира пред "Le Monde" Роман Доброхотов, главен редактор на сайта "The Insider", който прави разкритията в сътрудничество с британската разследваща група Bellingcat.

Изданието припомня, че Bellingcat разкри детайли от най-шумния шпионски скандал през годината - отравянето на Сергей и Юлия Скрипал в Солсбъри.

Към момента може да се научи практически всичко за осветените сътрудници за ГРУ, включително операциите, в които са участвали. Това парализира работата на над 1000 агенти от спецслужбите, допълва "Le Monde".

Лекотата, с която могат да се правят подобни разкрития създава объркване, посочва Доброхотов, като напомня друг провал на руското разузнаване - операцията за организиране на държавен преврат в Черна гора. Черногорските власти директно обвиниха ГРУ, че планът за преврат е целял да предотврати влизането на страната в НАТО. Един от разобличените тогава руски шпиони Едуард Широков е превеждал на сърбите, участващи в плана, пари чрез Western Union, а като адрес на подателя е посочвал московски адрес на ГРУ. И тъй като Широков вече е бил екстрадиран от Полша, засичането му е било елементарно.

Сред другите провали на ГРУ от последните години "Le Monde" посочва екстрадирането от Холандия на четиримата руски агенти, отговорни за хакерската атака срещу офиса на Организацията за забрана на химическите оръжия в Хага. Кибератаката е била ръководена от офицера от ГРУ Алексей Минин, възпитаник на руската Военно-дипломатическа академия — елитна школа на "стратегическото агентурно разузнаване" на Москва, допълва френското издание, като се позовава на разследване на Сергей Канев от центъра "Досие".

Възпитаниците на тази академия, наричани на професионален жаргон "костюмари", биват изпращани да работят под прикритие в дипломатическите представителства и представителствата на руски компании зад граница. Същата академия е завършил Виктор Илюшин, военният аташе на руското посолство във Франция, който беше екстрадиран през 2014 г. Френските спецслужби го уличиха, че е шпионирал личното обкръжение на тогавашния президент на Франция - Франсоа Оланд.

Сред причините за провалите на руското разузнаване експертите посочват кризата от 90-те г., както и поставяните през последните години политически задачи, за които кадровите шпиони не са подготвени.

"През 1990-те години много високопоставени кадри (на ГРУ - б.р.) напуснаха и отидоха в бизнеса или в престъпния свят, други заминаха в чужбина." - коментира главният редактор на сайта на московския център "Карнеги" Александър Баунов, който е бивш дипломат.

При тези условия спецслужбите е трябвало да се приспособяват към водената от Москва хибридна война, за която не са били готови.

"Към обичайната работа на военните аташета и на промишления шпионаж се прибавиха чисто политически задачи: тайна работа срещу журналисти и обществени структури, намеса в политическите процеси", — коментира заместник-директорът на в. "Новая газета" Валерий Ширяев, бивш офицер от КГБ.

На този фон президентът на Русия Владимир Путин взе участие на 2 ноември в отбелязването на юбилея на руското военно разузнаване, основано преди 100 години от Лев Троцки, и се опита да утеши войските си, отбелязвайки заслугите им в операцията в Сирия, пише "Le Monde".