Готов е проектът на доклад на Европейския парламент (ЕП) за бъдещата европейска Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. и стратегическите планове, чрез които за първи път страните членки ще я прилагат.

Евродепутатът Естер Еранс Гарсия (Испания) публикува днес изготвения от нея проект за предложения от ЕК регламент за стратегическите планове. С доклада се предлагат 448 изменения в текстовете на ЕК, съобщи българският Институт за агростратегии и иновации.

Едни от най-интересните изменения засягат тавана на директните плащания и обвързаната подкрепа.

За таваните ЕП предлага всяка държава членка сама да определи праг за директните плащания. Този праг не може да бъде по-нисък от 100 хил. евро.

Средствата, които го надхвърлят, следва да се намалят по решение на държавата членка с най-малко 25% и най-много 100%.

От обхвата на таваните ЕП предлага да се изключат единствено плащанията за млади стопани и екосхемите, за да няма противоречие с екологичните цели на сегашния регламент и целта за приемственост между поколенията.

При приспадането на разходите за труд ЕП предлага да се добави възможността да се приспадат и реално направените трудови възнаграждения, а не само средната стойност. Предложението включва и възможността държавите членки да използват и показатели за стандартни разходи за трудови възнаграждения за различните видове стопанства.

Къде да отиват спестените средства?

Предложението на Комисията предвиждаше спестеният ресурс да се използва с предимство за преразпределителното плащане, като единственото ограничение беше неговия размер да не надвишава средното плащане на хектар за всяка една държава-членка. Предложението на ЕП казва, че този ресурс трябва да се използва приоритетно за необвързаните с производството плащания.

Интересното по отношение на преразпределителното плащане е, че ЕП предлага размерът на това плащане да не бъде по-висок от 25% от основното подпомагане на доходите за устойчивост, съответстващо на средното на национално равнище. Предлага се също финансов таван, над който стопанствата да не получават преразпределително плащане.

За разлика от Комисията, ЕП предлага да се запазят текстовете от Регламент 1307/2013 г. за национални правила срещу заобикаляне на правилата за тавана и срещу изкуственото разделяне на стопанства, но без да се споменава референтна година.

При обвързаното с производството подпомагане ЕП предлага да се запази сегашният размер от 13%. Единствената промяна е при маслиновите насаждения.

За стратегическите планове ЕП предлага те да действат от 2023 г. за петгодишен период, а не както Комисията предлага за седемгодишен период от 2021 до 2027 г. Обосновка засега няма.

Представеният днес доклад е част процедурата всеки европейски законодателен акт да бъде едновременно одобрен и от Съвета на Европейския съюз (в конкретния случай формат министри на земеделието) и от Европарламента. За да се стигне до това, всяка една от тези две институции провежда своя собствена процедура по одобрение.

В Съвета предложението на Комисията се разглежда в работни групи, ръководени от ротационната държава членка председател. Те подготвят свой документ, който трябва да бъде одобрен от Съвета на министрите.

В ЕП процедурата започва с избор на евродепутат, член на Комисията по земеделие. Той се нарича докладчик и неговата роля е на база проведените дискусии да обособи мнението на евродепутатите в единен документ, наречен доклад. Той трябва да бъде гласуван в пленарно заседание.

По правилата на ЕП, ако докладът бъде одобрен преди неговото разпускане през март 2019 г., то следващият парламент трябва да се съобрази с доклада. Ако това не се случи, следващият парламент няма да бъде длъжен да се съобрази с предложенията в доклада, припомня Институтът за агростратегии и иновации.