В последните няколко години в търговската мрежа се предлага и рекламира нейодирана сол – хималайската сол, богата на различни микроелементи. Така се проваля профилактиката на йоддефицитните състояния чрез йодирана сол. Това каза в предаването "Нощен хоризонт" проф. Боян Лозанов, началник на Клиниката по ендокринология и нефрология в МБАЛ „Токуда“. Той добави, че Хималаите са най-тежкият йоддефицитен район в света.

Каменната сол се обработва по съответните стандарти със съдържание на йод, а България внася йодирана сол от Полша, Беларус, Украйна, Израел.

Трябва да консумираме 5-6 грама сол дневно – това са желателните стойности, въпреки че в България стигат до 7-8 дори до 10 грама, уточни специалистът. Важно е солта да се добавя към ястието на финала на неговото приготвяне, когато температурата на готвене е намалена, защото йодът при висока температура изчезва.

"Йодът има изключително важно значение за човека като основна част на хормоните на щитовидната жлеза, които определят цялостното развитие, особено нервно-психическото, а и физическото и полово развитие още в ембрионалния стадий, в детската възраст, а и в по-късни възрастови периоди", поясни Боян Лозанов. Най-често като йоддефицитно заболявание се регистрира гушавостта, а най-голямо значение има намалената функция на щитовидната жлеза, което може да намали интелекта, като в някои случаи това може да бъде критично. При голяма част от жените при йоден дефицит настъпва стерилитет, а когато забременеят, рискът от спонтанни аборти е висок. След раждането при техните деца вследствие на йодния недоимък могат да се проявят различни ембрионални дефекти.

Основен източник на йод е храната. 60% от нужните количества се набавят от месната храна, 30 на сто – от храната с растителен произход и само 10% - от водата. Ако тази храна е бедна на йод, защото почвите са бедни на йод, може да се стигне до нарушена функция на щитовидната жлеза.

Около 2.5 милиарда души по света живеят в райони с ниско съдържание на йод – високопланински и крайморски райони, както и в такива с ерозирали почви. Хималаите, Памир, Андите и Алпите са най-тежки райони с недостиг на йод в световен мащаб. У нас това е характерно за планините в югозападната част на страната, които покриват около една трета от територията й, каза още проф. Боян Лозанов.

Профилактиката на йоддефицитните състояния има история още от древен Китай, където започнали да използват водораслите от Жълто море. След това тези практики се забравят и едва в началото на 20 век за първи път в Швейцария се въвежда йодната профилактика чрез йодиране на готварската сол. През 50-те години тази профилактика се въвежда и в Източна Европа, включително в България. В първите две десетилетия от тази профилактична програма честотата на гушавостта спада четирикратно. Преди това 55% от населението е страдало от гуша.

През 90-те години се прави нова национална стратегия, която действа и в момента. Тя включва освен наличието на йодирана сол в търговската мрежа, използването й още при отглеждането на животни, както и в хранителната промишленост – в приготвянето на консерви, колбаси и сирена.

През 2003-2004 година е била достигната целта да се ликвидират като социално значим проблем йоддефицитните заболявания.

"Животът не може да съществува, ако нямаме сол. Солта е есенциално необходима", подчерта лекарят. / БНР