Расте броят на децата със специални потребности в училище. У нас те са над 22 хиляди. Цифрата продължава да се увеличава с по хиляда всяка година, твърдят експерти. В същото време учителите, подготвени да работят с тези деца са в пъти по-малко от тях.

Това е разказ за децата, които не пеят в час по музика. И за тези, които не играят в час по физическо.

За учениците, които в 3 клас броят едва до 10 и често не могат да напишат дори името си. И за майките, които не се разделят с децата си на прага на училището, а го прекрачват заедно. И остават заедно до последния звънец.

„Имам такава мечта, в която наистина да го оставям в училище и да съм спокойна, че той ще може да се справи", сподели Любов - майка на дете със СОП.История и за свръхнатоварени учители, работещи на ръба на силите си.

„Имало е случаи, когато чак след една година можем да чуем думичка или звук от детенце", казва Веселина Червенкова - логопед.

„Това е едно от най-големите предизвикателства, пред които сме изправени в момента", обясни заместник-министърът на образованието Деница Сачева.

Това не е разказ за изключенията, а за все по-често срещаното зад оградата на училищата у нас. Тогава, когато образованието поставя граници, а пътят към знанията е осеян с бариери.