По 6 306 лева от доходите си през 2019 година ще трябва да задели всеки българин, за да изпълни планираните в бюджета за догодина приходи, показват изчисления на Института за пазарна икономика (ИПИ), представени днес. По още 3 149 лева дължи всеки от нас за натрупания дълг.

Дължимата сума е разделена по равно между всички граждани и трябва да се вземе предвид, че работещите реално ще платят повече. Разходната част на правителствения бюджет е с 13% по-голяма в сравнение с предходната година, когато на човек се падаха по 5 537 лв.

Значителни са повишенията при администрацията, отбраната, образованието и науката и здравеопазването. Но докато планираните повишения на учителските заплати са по-скоро догонващи средната работна заплата, то увеличението в здравеопазването например се дължи на по-високо данъчно бреме и на по-високи здравни осигуровки при липса на визия и план за реформи в системата.

Алтернативният бюджет на ИПИ за следващата година излиза на излишък от 923 млн. лв. или 0,8% от БВП. Планираният от правителството пък е с дефицит от 600 млн. лв. или 0,5% от БВП. Това показва, че е възможно да се постигнат заложените цели, да се запазят планираните разходи за пенсии, обезщетения и помощи за домакинства, стипендии и субсидии, като същевременно се заделят и спестявания - реален буфер, необходим за следващата финансова криза. Залагането на дефицит при ръст на икономиката, противоречи на препоръките от ЕК и икономическата логика, според която разумно е в години на подем да се пести, а при спад да се планират по-сериозни разходи.

Реален бюджетен излишък, а не скрит скрит в капиталовите разходи, би дало възможност и за планиране на реални реформи в секторите, за разлика от досегашния модел на поправки на парче и за кратко, посочват още оттам.

Препоръките на ИПИ включват оптимизиране на администрацията (броят ? не се е променял последните 3 години), но и по-добро заплащане. Намаляване на данъчното бреме, отпадане на някои данъци и постигане на по-висока събираемост при ниски налози, заради постигнатото последните години оптимално ниво на производителност на труда, ниска безработица и рекордна заетост, което също би разширило данъчната основа.

Необходимо е и по-голямо ниво на децентрализация (което може да се постигне и само с насочване на 2% от приходите към общините) и повече пари за отделните региони, за да са възможни провеждане на политики и инвестиции на местно ниво.

Положително би било за икономиката и прехвърляне на 2 процентни пункта от вноските за здраве и пенсии към частни фондове, заключват от Института.