В деня, в който отбелязваме 101 години от Великата Октомврийска социалистическа революция, бе представена постановката „Високо там горе“ по текстове и биографията на руската поетеса Анна Ахматова, предаде репортер на БГНЕС.

Пиесата разказва за миналото, наречено Сребърен век, за революцията, терора и голямата война, както и за милионите жертви. Поезията на Ахматова е с богата палитра, представлението се спира на три емблематични неща в нейната биография.

„Представлението е по биографията на Анна Ахматова. То е вдъхновено на първо място от живота й, а след това от поезията й. Животът на поетесата преминава през няколко епохи - на Царска Русия, когато тя е изключително популярна и обичана, и болшевишкия период, когато нейният съпруг, известният поет Николай Гумильов е разстрелян, а тя самата е репресирана, изселвана и забранявана. Нейните произведения се изучават отново след промените от 90-те години на миналия век, а сега тя отново не е любимка на властта“, разказа пред БГНЕС режисьорът Крум Янков, който е работил върху проекта заедно със своята съпруга, актрисата Кателина Кънчева. Тя също така играе в постановката заедно с Галина Борисова и Силвия Станоева.

Актьорите играят на тъмно и има само един-единствен източник на светлина.

„От гледна точна на сценографията линията, която сме следвали следва епохата на Анна Ахматова. Тя представлява една сценична среда, която първоначално не е видима за зрителя, а се разкрива постепенно. Целта ни беше да изградим едно отношение с този единствен източник на светлина между него сценичното присъствие на актьорите. Да пресъздадем усещането, което е в творбите на Ахматова и периода, в който живее“, заяви Момчил Алексиев.

Според Галина Борисова проектът е много кинаджийски, въпреки че е на живо и е театър, защото се виждат детайлите, а те правят общата картина. „Това не е лесно представление и за нас, и за публиката. Но точно поради това то има стойност. Макар и да сме малко ретро, ние сме едно много добро ретро“, добави тя.

Актрисата Силвия Станоева иска да се потопи в света на Ахматова. „Харесвам, че тази жена е преживяла толкова много неща, което не е случайно. И колкото и клиширано да звучи харесва ми идеята, че човешкият дух и изкуството могат да преживеят войната и превратите“, каза тя.

Творческият екип се надява, че ще постави пиесата и в родния град на Ахматова Санкт Петербург. Такива са плановете им за следващата 2019 г.

Никола е зрител, който е голям почитател на творчеството на руската поетеса. Според него силата на спектакъла е в импровизацията, в свободата, която има в изпълнението около сценария. „Гледам постановката за пети път, защото всеки път представянето на пиесата е различно. Има голяма доза импровизация във всяка една постановка. Зрителят винаги вижда нещо ново. Когато гледате даден спектакъл, няколко пъти вие вече гледате детайлите. Там винаги има нови детайли, които го правят различен и това ме кара да го гледам отново и отново“, сподели Никола. /БГНЕС