Днес в САЩ се провеждат ключови избори за американската политическа класа и за климата в международната политика.

Предстои да бъде избран изцяло нов състав на 435-местната долна камара на Конгреса и частично да бъде обновен сенатът - избират се 35 сенатори от общо 100.
Ще бъдат излъчени и нови губернатори в 36 щата. Към момента 26 от тях се контролират от републиканците, 9 от демократите, а 1 губернатор е независим.
Вотът на избирателите ще определи и победителите в кампаниите за главни прокурори на отделните щати и десетки други позиции в законодателната власт.

Сривът в популярността на Доналд Тръмп предполага, че демократите най-вероятно ще спечелят превес в Камарата на представителите. Сред смятаните за твърди фаворити в своите избирателни райони 182-ма са представители на Демократическата партия, 150 на Републиканската. Какво ще е реалното съотношение между двете партии зависи от разпределението на останалите 103 мандата. От тях около 40 ще бъдат особено оспорвани, но за голяма част от останалите републиканците имат шанс да защитят позициите си.

Същевременно историческа тенденция е при междинни избори управляващата партия да губи позиции, а опозицията да печели. От 1958 г. досега изключение тази закономерност се наблюдава само при първия президентски мандат на Джордж Буш-младши и втория мандат на Бил Клинтън.

Тенденцията за срив при управляващите е особено отчетлива, когато рейтингът на президента е под 50% процента, а популярността на Тръмп е рекордно ниска - около 40%.

Въпреки това в сената е твърде вероятно републиканците да запазят крехкото си мнозинство от 51 към 49 гласа, тъй като обновлението е частично. Освен това, към момента от 35-те места, за които се провежда избор, 26 се заемат от демократи и едва 9 от републиканци.

На фона на решителната битка за законодателната власт прави впечатление масовото оттегляне на републикански сенатори и конгресмени. 24-ма членове на Камарата на представителите и трима сенатори обявиха, че изобщо напускат политиката, редица други се пренасочиха към различни от досегашните си постове. Републиканската партия не е преживявала подобен процес от 30-те години на миналия век, отбелязват наблюдателите.

Причината най-често е несъгласие с политиката на президента Доналд Тръмп.

Ако очакванията за победа на демократите в битката за Камарата на представителите се оправдаят, това ще означава по-голяма подкрепа за прокурора Робърт Мълър в разследването на руската намеса в американските избори и почти сигурно започване на процедура по импийчмънт срещу Тръмп. Вероятно ще бъде приет законът за предоставяне на имунитет на Мълър, който беше внесен още през пролетта.

Освен това демократите ще поискат публичност за разговорите на четири очи между Тръмп и Путин, за които Белият дом мълчи, както и яснота по обвиненията срещу президента в сексуални посегателства и по бизнеса на неговото семейство.

Като цяло ще последва промяна в законодателната политика.

Ако получат мнозинство, демократите ще могат да предотвратят ратифицирането на законите за орязване на здравното осигуряване по програмите "Обамакеър" и "Медикеър".

Ако републиканците запазят мнозинството си, това ще укрепи позициите на Тръмп, включително изолационистките тенденции във външната политика и ерозирането на международния правов ред, провокирано от доктрината на Москва за подялба на света на сфери на влияние.

Дори да спечелят мнозинство в двете камари, демократите ще се нуждаят от подкрепата на част от републиканците при гласуване на импийчмънт, тъй като за него е необходимо квалифицирано мнозинство от две трети.

При всички случаи обаче спечелването на мнозинство в законодателния орган от страната на демократите ще ограничи властовите възможности на Тръмп. Същевременно то ще осигури по-голямо поле за действие на републиканците, оказващи съпротива срещу неговата политика, и ще даде шанс за започване на оздравителни процеси в Републиканската партия, която преживява криза след номинацията и избирането на Тръмп. /news.bg