Още снимки:
test

Възможни ли са фалшиви новини, ако няма фалшива политика?

04.11.2018 09.33

Няма лидер, който да не мине през журналистическата интерпретация и медийната митология.

Симеон Василев в разговор за книгата „Лидерство и медии“

Агора е бил главният площад на древногръцкия полис. Едновременно е било място за търговци, политици, артисти, най-обикновените нехранимайковци и даже бандити. Тази Агора е събрана днес в един 7-инчов таблет, платформата е различна, но героите са същите. Представете си ситуация, в която един робот може да предяви претенции за политическо лидерство? Това заяви в интервю за БГНЕС Симеон Василев.

Д-р Симеон Василев е журналист-международник, преподава във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ „Св. Климент Охридски“, бивш кореспондент на БНТ в Бон и Берлин. Той е доктор по международна комуникация – журналистика. Преди дни излезе от печат книгата му „Лидерство и медии“ – едно задълбочено сравнително изследване на съвременните политически процеси и ролята на медиите в тях. Според доц. Милена Цветкова книгата „Лидерство и медии” обобщава схемата за изграждането на лидерите: „специални личностни характеристики, обществени обстоятелства, вътрешни и международни условия, непредвидими случайности и актуални знания за медиите. Последният фактор е превърнат от автора в централен. Аргументите му са стабилни и приведени с достатъчна дискретност и респект – няма държавник, който да не се е отличил с медийната си политика, който да е извършил своя Opus magnum (лат. „велико дело“) без медии или да е паднал от политическия си връх без ролята на същите тези медии”.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто със Симеон Василев

БГНЕС: Всеки държавник може ли да се превърне в лидер за народа си и съответно човек лидер ли се ражда или се изгражда като такъв?

Симеон Василев: Новата ми книга „Лидерство и медии“ е на базата на един докторат, който се казва „Лидерство в глобална медийна среда“. Всъщност, това е един академичен израз към лидерството от гледна точка на комуникационната наука, от гледна точка на журналистиката и медиите. Различните науки подхождат по различен начин към лидерството. Аз съм се опитал да го направя от гледна точка на комуникационната наука.

Разбира се, че не всеки държавник е лидер, не е задължително лидерът да е държавник. Изобщо, политическото лидерство е свързано с три неща - едно невероятно съчетание между личностни характеристики, между вътрешни и международни условия и с много обстоятелства, свързани със самото място. Опитах се да разгледам начина, по който се развива лидерството и връзката с голямата тема за медиите и властта.

БГНЕС Лидерството изкуство ли е или хората се учат за лидери?

Симеон Василев: Не бих казал, че е изкуство. Лидерството е и даденост. Не случайно Макс Вебер, бащата на социологията, говори за това в две брилянтни лекции - за политиката и за журналистиката, изнесени в един университет в началото на миналия век. Тук трябва да сложим и елемента харизматичност.

БГНЕС Казвате, че журналистиката е вратата към политическото послание. Не е ли нож с две остриета – „фалшивото послание“ и политически инструмент.

Симеон Василев: Първо, журналистика и медии, не трябва да се бъркат тези две понятия. Медиите действително са една врата, защото който иска да се пребори за сърцата и умовете на хората – няма как да не се докосне до посредника, каквито са медиите. Между другото в книгата става въпрос предимно за политическо лидерство, което е много особено. Тъй като в момента преживяваме една огромна революция. Някой я наричат дигитализация, други „изкуствен интелект“. Има много примери за отношенията на политически лидери с медиите, които не могат да се определят като най-любезните на света. Те показват пътя на лидера.

Аз имам теза под формата на въпрос: Възможни ли са фалшиви новини, ако няма фалшива политика? В крайна сметка новините произтичат от нещо. Не съм склонен да се хвърля цялата отговорност за всичко фалшиво върху медиите и журналистиката.

Разгледал съм много внимателно т.нар. журналистическа интерпретация, защото няма лидер, който да не мине през нея и медийната митология. Изобщо как се създава митът, как минава през медиите, как остава образът на лидера, дори когато излезе в политическата пенсия.

БГНЕС: Журналистическата интерпретация не смятате ли, че е удобен инструмент за политически дивидент?

Симеон Василев: Разбира се, ежедневието е пълно с такива примери. Журналистиката може да стане инструмент, ако попадне в ръцете на журналисти, които не са такива – тогава е инструмент. В борбата за общественото мнение се използват и такива варианти. В крайна сметка, аз обичам да когато разговарям със студентите по тези въпроси, да казвам - журналистът си е свършил много добре работата, когато е дал ясно разграничение на зрителя, слушателя или на читателя между факта и мнението. Всъщност, играта на политика е друга - да „пробута“ мнението си за факт, а то може да не е така.

БГНЕС: Каква е ролята на новите социални платформи, Фейсбук, Туитър, за формирането на политическите лидери и респективно за новата журналистика?

Симеон Василев: Не случайно се говори за Туитър дипломация на американския президент Доналд Тръмп. Това е един нов и много особен подход. В книгата съм разгледал различните типове подходи. Един е подходящ за Тръмп, друг е подходящ за руския президент Владимир Путин. В книгата съм разгледал включително и медийната стратегия на Църквата като такава. Изводът ми е, че няма нищо ново под небето, ако вземем свещената книга, романът-река – Библията, където много добре е описано как се изгражда образът на лидера.

Социалните мрежи. Това е една нова тема, защото тя влиза в пряка конфронтация с дигитализацията. Аз обаче давам винаги пример следното: Агората е бил главният площад на древногръцкия полис. Едновременно е било място за търговци, политици, артисти, най-обикновените нехранимайковци и бандити. Тази Агора е събрана днес в един например 7-инчов таблет, платформата е различна, но героите са същите. По-големият проблем е изкуственият интелект. Много от зрителите не си дават сметка, че много новини са направени от алгоритъм, да го наречем робот. Само да вметна, че робот идва от словашката дума робота, което значи черна работа. Представете си само ситуация, в която един робот може да предяви претенции за политическо лидерство. Това е много опасен момент за обществото. Има два лагера на икономисти и математици, които казват, че алгоритмите ще свършат добре черната работа, ще ни освободят от много ежедневни тегоби. Например, новините за времето и земетресенията, хората не знаят, че са направени от алгоритми. Темата е особено важна за журналистиката. Представете си един ден влизате в нюзрума и се обръщате към робота и го питате: Колега, готова ли ми е статията?

БГНЕС: Да ви разбирам ли, че новите платформи няма опасност в бъдеще да изградят и интерактивен, виртуален политически лидер?

Симеон Василев Няма нищо страшно в новите платформи. Опасното е в друго. Този лидер, както вие го нарекохте „интерактивен“, може да бъде създаден от изкуственият интелект, нещо като ситуацията между Робинзон Крузо и Петкан – не се знае кой кого на какво учи и кога ще излезе извън контрол.

БГНЕС: Нека от виртуалната реалност да минем на сегашната политическа действителност. Отделяте внимание на водещи световни лидери, сред които Хелмут Кол и Ангела Меркел. Само да вметна, с книгата си изпреварихте събитията около политическия развой на германския канцлер. Накъде върви световната политика след нейната оставка?

Симеон Василев: И не само това, там са дадени портрети като доказателствен материал на цялата научна част, разгледал съм доста политически лидери. По отношение на Меркел нямам претенцията, че съм пророк. Има обаче определени закономерности. Вижте, няма политически лидер, който да не е медиен лидер в съвременният свят. Няма такъв! Колкото до Ангела Меркел тя предизвика няколко революции във Федералната република преди 18 години. Първо, жена-канцлер – кога е било това. Второ – жена от Източна Европа, възпитавана и расла в други условия. Трето – има политическо дълголетие. Много малко са въобще политиците, които успяват навреме да излязат в политическа пенсия. Властта има своите особености. 18 години председател на Християндемократическия съюз и тринадесета година канцлер на Германия, това е едно великолепно постижение. Апропо, малко са тези, които са направили т.нар. политически хеттрик. Сред малцината са бившите премиери на Великобритания и Италия - Тони Блеър и Силвио Берлускони. Това политическо дълголетие трябва да се погледне и в специалното отношение към медиите. Берлускони например, извика пред много хора „Не купувайте вестници!“, при положение, че е медиен магнат. Да вземем като пример бившият френски президент Никола Саркози, който събрал всички главни редактори на среща и в края й заявил: “И внимавайте, защото познавам всичките ви собственици!“

БГНЕС: Как виждате политиката след епохата на Меркел?

Симеон Василев: Първо Германия след епохата на Меркел, след това Европа и сетне светът. Очевидно е, че Федералната република е страна от ядрото на ЕС. И когато един канцлер на Германия, независимо кой е той, отива към своя залез, аз го наричам в книгата коалиционния залез на Ангела Меркел, защото в Германия така са устроени нещата. Там никой (и никоя партия) не може да управлява сам. Цялата следвоенна политическа история на страната показва това. Има коалиции. Така, че залезът на един лидер е своеобразен коалиционен залез и за останалите. Нищо драматично няма да се случи. Въпросът е, че сега ще има един дълъг период на борба за власт в самия Християндемократически съюз. Нещата много зависят от коалиционните партньори, в случая Социалдемократическата партия. Един такъв трус при партньорите винаги оказва влияние върху управлението. Не са изключени предсрочни избори, но не по-рано от май догодина, когато е европейския вот. Оттук-нататък ще има последици за Европа, защото в Общността страните членки си преливат политическо съдържание. Никак не е безразлично на французите какво се случва в Германия. Нито пък на нас не ни е безразлично какво се случва в Гърция. Както аз го наричам политическото „Махало на Фуко“ прави следващия си замах. В това няма нищо нетипично и ненормално.

БГНЕС: На принципа на вълната да очакваме ли в Европа още политически рокади след Меркел?

Симеон Василев: Напълно е възможно. Но нека първо видим как ще се развият нещата на европейските избори. Защото, както знаете, Европа е на няколко нива – особено политическа Европа. Има едно ниво, наречено партийна Европа. Известно е, че в Европейския парламент например са събрани братски партии – ЕНП, Социалдемократи, „Зелените“… Т.е. развитието в една страна от ядрото като Германия, няма как да не окаже своето влияние. По-важното е сега самият Християндемократически съюз да избере своя следващ лидер, който ще даде насоката. /БГНЕС

Днес+

Коментирай статията


Последни от Интервю
09:10
Шкумбата: За пръв път като срещнах Любо Ганев, разбиваше през нощта вратата на къщата си с чук
09 ноември 2018 г.
19:20
Родителите на недоносени бебета трябва да вярват в децата си
04 ноември 2018 г.
12:28
Веселин Атанасов: В системата „Зелена карта“ се наблюдават огромни злоупотреби
09:33
Възможни ли са фалшиви новини, ако няма фалшива политика?
28 октомври 2018 г.
18:55
С милиони долари изкушавали Сергей Антонов и офицери от ДС, за да свидетелстват за „българска следа”
04 октомври 2018 г.
08:41
Застрахователите искат участие при изготвяне на новия договор в здравеопазването
24 септември 2018 г.
10:48
Смартфоните не означават цифрова грамотност
16 септември 2018 г.
11:27
Проф. Иво Петров: Най-новите методи подобряват прогнозата при инсулт на 90%
07 септември 2018 г.
11:11
Шофьорът на автобуса не помни нищо от катастрофата в Своге. Казва, че завил наляво, а не надясно
26 август 2018 г.
16:27
Александър Сано: Шофирането не е ала-бала, а е отговорност
28 юли 2018 г.
09:06
Проф. Николай Овчаров: С правилна политика общините могат да печелят от туризъм
16 юли 2018 г.
09:43
Огнян Златев: Нужно е решение за миграцията и за бюджета на ЕС преди европейските избори
13 юли 2018 г.
16:36
Д-р Елица Димова: Розетата не трябва да се използва като политически символ
05 юли 2018 г.
14:28
Проф. Георги Чобанов: Пътят на розата е българската отсечка от Модерния път на коприната
29 юни 2018 г.
10:06
Осман Октай: Призивът на ислямските терористи „Аллах акбар” вече е превзел кемалистка Турция
24 юни 2018 г.
08:56
Александър Кашъмов: GDPR не следва да бъде механизъм за репресия върху медиите
10 юни 2018 г.
09:18
Проф. Мария Славова: Бъдещето на дигиталната икономика е в образоването на учителите
24 май 2018 г.
08:58
Красимир Вълчев: Грешка е, че подвеждаща задача е в банката с въпроси за зрелостния изпит
08:54
Марин Марковски: Съдът беше тенденциозен по делото Йончева-Борисов
19 май 2018 г.
10:22
Йоханес Хан: Западните Балкани имат европейска перспектива
05 май 2018 г.
13:10
Членството в Еврозоната ще оскъпи живота с 2-3 стотинки
03 май 2018 г.
09:24
Таско Ерменков: Държавата трябва да бъде водеща при изграждането на АЕЦ „Белене“
01 май 2018 г.
15:13
Доц. Атанас Шопов: Априлското въстание ни направи политически субект на европейската карта
24 март 2018 г.
17:18
Явор Алексиев: В челото сме по емигрантски пари, но много млади не учат и не работят
08 март 2018 г.
08:32
Рашид бин Али ал Хатър: Катар е на първо място в света по износ на втечнен природен газ и се интерес

Най-четени от Интервю

Избор на редактора