Рекламата всекидневно ражда нова социална философия - за живота на кредит. "Потребявай днес - плащай утре!" Тази потребителска философия набира скорост и у нас за радост на търговците - най-вече на "престижни стоки": леки коли, мобилни телефони, почивки, мода. Расте и броят на жилищата в "престижни" райони, купени с ипотека за 20 или 30 години. Лихвите са ниски, безработицата - също. И животът общо взето е прекрасен.

Но дали е така?

За мнозина мечтата "живот на кредит" се оказва измамна и недостижима химера. Защото и ликът на частния съдебен изпълнител витае из общественото пространство, а колекторски фирми придобиват пакети с лоши кредити от трезорите понякога с дискаунт даже до 90% от размера на дължимата сума - главница, законова лихва и проценти за просрочие. Което, меко казано, е голям бизнес, който скоро може достигне и дори да надмине милиард лева. И в това няма нищо лошо, ако не се правеше някак си много тайно и задкулисно. А понякога и с малко рекет. Казват, че на моменти не се изключва дори и кютек.

Според колекторските фирми, опериращи у нас в задния двор на отношенията "кредитор - длъжник", средният размер на необслужваните задължения расте, което говори за безрасъдството поне на част от длъжниците. Въпреки че паралелно спада обемът на задълженията, които банките възлагат само за обработване на събирачите на дългове.

Явно финансовите институции успяват да намерят свой път към портмонетата на длъжниците си, вместо да се отървават от несъбираемите си вземания на безценица. Достатъчно е човек да се зарови из повечето провинциални интернет сайтове, за да усети на мига атмосферата на масови разпродажби на обезпечения заради дългове. Но това е рискова операция за банките - я има днес кандидат-купувачи, я няма. А и повечето от тях чакат втора или трета поред продажба, за да вземат обезпеченията възможно най-евтино. В същото време продажбата на консолидирани пакети с лоши кредити все пак носи на банките някаква печалба, защото най-малкото води до освобождаване на заделените от тях провизии, с което те получават кеш, който може да им послужи още утре.

Впрочем с "колекционирането" на пакети от трудно обслужвани - но не и безнадеждни кредити, се занимават и редица влогонабиращи институции. Дори в метрото има реклами от типа: "Консолидирай задълженията си в различни трезори при нас и се откажи от втора работа..." Илюстрирано е с образ на жена - половината е медсестра, останалата половина - чиновничка. Макар че най-закъсалите длъжници, пожелали да бъдат винаги на върха на модната вълна, могат да се възползват от почти аналогични услуги и при анонимните лихвари, облепили де що има стълбове из столицата с апетитни реклами, отпечатани на малки разноцветни листчета.

И тук стигаме до основния въпрос: в каква посока ще продължи занапред този бизнес и дали е възможно той да получи още по-големи размери. А основания за подобни песимистични прогнози има - на фона на очакванията за неизбежно повишаване на лихвите. Вярно е, че почти десет години в България няма сериозни финансови сътресения, а цената на кредитите падаше като лавина по планински склон. Мнозина обаче забравиха, че са възможни и бъдещи сътресения. А според финансовите гуру по света и у нас те не са вече зад хоризонта. Освен това нарастващата, особено сред хората на млада и средна възраст прослойка, смятаща се за средна класа, харчи все повече и повече пари именно днес - за имоти, за почивки, за представителност, коли и т. н. Друг е въпросът дали това са трайно задлъжнели хора, или не. Всичко зависи от съотношението на погасителните вноски към техните доходи. И от възможността им да получават заплата достатъчно дълго време в бъдеще, за да се издължат на кредиторите си.

Според колекторските фирми делът на банковия сектор в общия обем на задълженията за обработване достига вече 54 процента. Нови възложители в този пазарен сегмент са застрахователните компании. Ръст има и в сферата на телекомуникациите. И точно тези данни са стряскащи. Защото загубите на кредиторите - били те банки, фирми за бързи кредити, застрахователи и т. н., невинаги могат да се покрият от техните резерви. На този фон е напълно възможно да се стигне и до по-драстично повишаване на лихвите по активните им операции, което ще е пореден удар за онези, които са взели вече заеми при плаващ лихвен процент.

С една дума има много неясноти и възникващи въпроси около нарастващата задлъжнялост. И страшното е, че нито БНБ, нито търговските банки и небанковите кредитори могат да влияят на цената на заемните средства у нас. Затова в задния двор на финансирането, където се събират кредитите, остава мрачно и дори напрегнато. И не се предвижда скорошно слънце./banker.bg