Как умират демокрациите?

Избрано 25.10.2018 19:54

Демокрациите са устойчиви? Дълго време вярвахме в това, виждайки ги непрекъснато да се развиват. След падането на Берлинската стена те изглеждаха до такава степен непреодолими, че Франсис Фукуяма успя да диагностицира окончателния им триумф. И ето, че възходът на националистическите сили по целия свят идва за да разклати сигурността. Точно така: демокрациите са по-крехки, отколкото си мислим.

Доказателството: те вече поддават. След 1918 г. Италия, Германия, Испания и Франция, всички със статут на правова държава и в духа на плуралистична традиция, падат последователно под ударите на националистически и завоевателни партии. Защо? Как? Това е темата на книга, публикувана от икономическия журналист и историк Жан-Клод Азера. Убедителна и остра историческа книга, която обяснява как демокрациите от 30-те години на миналия век са умрели и как, опирайки се на опита, този път можем да предотвратим бедствието, пише в свой материал френският вестник Liberation.

Авторът сравнява съдбата на 5 демокрации от 30-те години, атакувани от националистически партии, четири от които се провалят. Причините за устойчивостта на петата, Съединените щати, където икономическата криза беше най-жестока, предлагат ясен контрапункт на победата на фашизма в Европа.

Жан-Клод Азера избягва всякакъв анахронизъм: Хитлер, Мусолини, Франко, маршал Петен са установили диктаторски или тоталитарни режими. Доналд Тръмп, Реджеп Тайип Ердоган, Виктор Орбан и другите обаче управляват в рамките на конституцията на страната си. В Съединените щати тя е солидна: принуждава президента да спазва върховенството на закона. На други места се установяват не диктаторски или тоталитарни режими, а "демокрации", където обществените свободи не са унищожени, а са редуцирани, рамкирани и отклонени в полза на смесени, полуавторитарни - полудемократични системи, които толерират опозицията и разчитат на суверенитета на народа.

Всеки път демокрациите умират, защото не са успели да отговорят на историческите предизвикателства, пред които са изправени, като насърчават хората да се обръщат към по-експедитивни партии, които не икономисват средства и се освобождават от очевидните ограничения, наложени на правителствата чрез демократични процедури, зачитащи правата на човека. Какви са тези предизвикателства? На първо място е националното унижение. Победена през 1918 г., Германия е унизена от Версайския договор, който я посочва като единствен виновник за войната и й налага подчинен статут. Като победители италианците не извличат никакви дивиденти от борбата си, противно на обещанията на съюзниците. Първо Мусолини, после и Хитлер яхват това негодувание, за да спечелят за бруталните си тези подкрепата на унизените народи. Далечно, но ясно ехо: оставена сама на първа линия срещу миграционната криза, презирана от другите европейски страни, които виждат в нея "Клуб Мед нация" (от Mediterranean - Средиземно море), унизената Италия издига на власт Матео Салвини.

След това идва икономическата криза: неспособна да се справи с хиперинфлацията и рецесията от 30-те години на миналия век, Ваймарската република губи подкрепа за сметка на една нацистка партия, която привлича жертвите на кризата. Точно обратното прави Франклин Рузвелт, коварен политик, но вдъхновен президент, който дава на американците усещането, че действа в правилната посока, като използва нови решения.

Накрая идва и кризата на идентичността. Хитлер убеждава германците, че космополитните берлински елити, прекалено либерални и инфилтрирани от евреите, изоставят volkisch идентичността, която е създала германското величие. Доналд Тръмп, макар и съвсем различен лидер, който не използва насилствени или незаконни средства, въпреки това осъжда същите глобализирани елити във Вашингтон и Силиконовата долина, изразява тревогите на белите мъже срещу малцинствата и обещава възкресението на американското величие, както правят и повечето съвременни националистически течения. В много страни имиграцията служи като изкупителна жертва за това страдание, възкресявайки застрашената идентичност, дори в Германия на Ангела Меркел, която винаги се е смятала за ваксинирана срещу паметта за нацисткото бедствие. Човешките права защитават ли чужденците? Те на свой ред също са подозрителни.

Всичко това не се случва за един ден. Навлизането на диктатурите е било подготвено от интелектуалното поражение на прогресивните срещу идеолозите на расата и нацията. Кой може да отрече днес, че реакционното течение на интелектуалната сцена, например във Франция, не спира да печели точки, докато скоро не поиска хегемония? Движение, което се засилва за сметка на отслабване на гражданското чувство и дискредитиране на демократичната политическа класа, опетнена от корупция и данъчна неефективност. Едни и същи причини пораждат подобни ефекти, по-малко насилствени, но все пак обезпокоителни. За демократите, които все още са решени да защитават своя идеал, това е червена лампичка за размисъл.

Liberation Превод за news.bg: Петя Михайлова
CHF CHF 1 2.00269
GBP GBP 1 2.28725
RON RON 10 3.9325
TRY TRY 100 5.59629
USD USD 1 1.80911