Над 53% от българите играят някакъв вид хазартна игра. От тях 3% са развили форма на зависимост. Това съобщиха специалисти на пресконференция, представяща проекта “Заложи на себе си”, финансиран от Министерството на младежта и спорта.

“Целта на тази кампания е превенция на пристрастяването към хазарта на младежите в България”, обясни Филип Кирев, организатор на проекта.

Причината е, че хазартната зависимост у нас е голям проблем, който обаче се подценява. Границата между удоволствието и пристрастяването е много тънка и много младежи я преминават лесно, а след това да се върнат към нормален начин на живот е твърде късно или трудно, категорични са специалистите.

Превенцията е важна и заради допълнителните рискове, които крие зависимостта, а именно -

развиване на сериозни

психологически разстройства

като тежки форми на депресия и тревожни и манийни разстройства, които силно повлияват целия живот на човека. Както всяка зависимост, и тази засяга всички сфери от него – социални контакти, професионално развитие, влошава отношенията със семейството.

“Често тези хора влизат и в криминални деяния, защото са склонни да откраднат или измамят, за да покрият стари задължения и да вземат пари за нова игра”, обясни консултативният психолог Дора Добрева.

“Хазартът е почти толкова вреден, колкото и алкохолизмът и употребата на наркотици”, допълва тя. Тези зависимости променят самия начин, по който работи мозъкът. Настъпват промени на биологично ниво.

Според Добрева не е добре, че в училищата няма часове, в които учителите да говорят по темите за хазарта и рисковете и да повишават финансовата култура на децата.

Рисковите групи, които могат

да развият форма на хазартна

зависимост, са три

На първо място са младите хора поради това, че във възрастта 15-16 години тепърва започват да се изграждат като личности. Те нямат добре изградена ценностна и морална система. Дори на чисто биологично ниво при 15-годишните самите центрове в мозъка им работят по различен начин.

На второ място рискови са хората с ниско образование и живеещи в голяма бедност, като тук попадат и пенсионерите.

Третата сериозна група са хора, които излизат от семейства с такава проблематика.

“За съжаление, за профилактика е много трудно да се говори, тъй като няма и официални данни за засегнатите от хазартна зависимост. Освен това голяма част от тях не търсят специализирана помощ, каквато може да се открие при специалист или чрез включване в терапевтична група”, обяснява консултативният психолог Дора Добрева. /24chasa.bg