Здравеопазването не се върти около жълтите павета

България 21.10.2018 12:53

Между дебата по вота на недоверие по темата здравеопазване и гласуването в пленарна зала Диляна Панайотова разговаря с депутата от БСП Иван Ибришимов.

Какви са основните ви притеснения относно здравната реформа, която предлагат управляващите?
Основните притеснения са относно това, което предлага министърът на здравеопазването като визия за нов модел в здравеопазването, че хората ще плащат повече за не по-добро качество на здравеопазването, за не по-достъпно здравеопазване, за каквото ние пледираме и за което работим и предлагаме във Визия за България в сектор Здравеопазване. Ние сме за достъпно и качествено здравеопазване за всички. Това, което ГЕРБ предлагат, не е алтернатива на това, което е до момента. А всички осъзнаваме, че това, което е в момента, не е добре.

Много се говори, че с годините парите за здравеопазване се увеличават, но качеството на услугата не се подобрява. Това проблем на контрол ли е?
Наистина е така. Още в създаването на Здравната каса парите за здравеопазване бяха около 800 милиона лева, ако не греша. Сега са над 4 милиарда, плюс бюджета на МЗ, има 5 милиарда лева само публичен ресурс. Има поне 3-4 милиарда лева частни плащания в сферата. Над 8-9 милиарда лева се въртят в сферата на здравеопазването ежегодно, а услугата не се подобрява. Това означава, че има проблем. Парите наистина може и да са повече, но това, което е в момента като ресурс, не отговаря на ниското ниво на услугата. Парите не се разходват правилно. Затова е необходима абсолютно нова стратегия, нова визия в сферата, за да може това, което се отделя като ресурс, да бъде съпоставимо и адекватно на това, което получаваме като услуга.

Какво предлага БСП, така че услугата да се подобри, а пациентите да бъдат доволни от здравеопазването?
Най-важното един пациент да е доволен от здравеопазването и от това, което му се предлага, е то да е достъпно, навременно и да е по джоба на всеки. Тоест първото, което е най-важно, е болниците да престанат да бъдат търговски дружества. Това е заложено във Визия за България. Идеята е ,че парите, които се отделят за здраве, се харчат само за здраве, да не се акумулира печалба от болниците. Частните болници, които искат да работят със Здравната каса, да бъдат регистрирани не по търговския закон, а по закона за лечебните заведения. Всички пари, които влизат в системата дали от НЗОК, дали тя ще бъде каса или фонд, да се харчат само за здраве.

Националната здравна карта е друг важен елемент. Откакто се занимавам с политика националната здравна карта се предъвка. Очевидно има доста интереси, икономически, и на политици, които бавят въвеждането на националната здравна карта. Тази здравна карта трябва да урегулира лечебните заведения на територията на страната. Тя трябва да ги урегулира така, че да няма региони, в които липсва въобще здравеопазване, а да има области, в които да има пренасищане от лечебни заведения. Например, в София има 360 болници. Има болници, в които въобще няма болнични заведения. Общинското здравеопазване е пред колапс.

Предложихме да бъдат вкарани в забранителния списък за приватизация общинските болници, докато не мине здравната карта, но не бяхме разбрани правилно от управляващите.

Много говорим за профилактика, но тя така и не се случва. Вие какво предлагате в тази област?
Във всички държави, където има добре развита здравна система, повече пари се отделят от бюджета за профилактика и превенция и за долечение. Най-малко е ресурсът за болниците. Пациентът отива в болница за 2-3-5 дена, колкото е необходимо, лекува се в болницата, не е необходимо пациентът да бъде приеман в болница, за да му се направят изследвания, които могат да му се направят в доболничната помощ или пък да остава да лежи след операция, за да бъде след това рехабилитиран в нея.

Тук също е сбъркана системата. Повечето средства трябва да са за профилактика и за рехабилитация. Най-малко е ресурсът, който трябва да е в болниците. Всички сме свидетели на това как се източва Здравната каса най-вече чрез болниците, и затова настоящото положение устройва много хора. Може би затова толкова години реформата не се случва. Трябват радикални мерки и силна подкрепа и на обществото, и на политиците.

Важно звено в здравеопазването са и лекарите, които също са неудовлетворени от системата. Личните лекари не са толкова медици, колкото са превърнати в чиновници. Как може да стимулираме лекарите - да запазим опитните си кадри и да задържим тук младите специалисти, а не да ги "изнасяме" навън?
Не е справедлив този дисбаланс в заплащането на лекарския труд. Не може да има лекари, които да получават заплата от 60-70-80 хиляди лева месечно. Моето уважение към тях. Те лекуват и спасяват ежедневно човешки животи. Но същевременно лекар специалист в провинцията взема 1000 лева заплата. Много често заплащането е и под 1000 лева. Това е несправедливо. Трябва да има нов метод на изчисляване на заплащането на медицинските кадри не само на лекарите, но и на медицинските сестри.

Ние във Визия за България предлагаме всеки новозавършил доктор, който учи държавна поръчка и ползва държавна поръчка, да бъде ангажиран минимум пет години да работи в България. Защото с това изтичане на кадри в чужбина има опасност основни специалности в сферата да останат без специалисти. Има области, има общини, които страдат от липса на кадри. Има доктор от една общинска болница, който например е принуден да покрива няколко отделения.

Не всичко се върти около жълтите павета, две -три университетски болници и няколко такива частни. Има области в България, в които положението е трагично. Буквално хората са оставени без достъп до здравеопазване.
Доктор Иван Ибришимов, news.bg
CHF CHF 1 2.00269
GBP GBP 1 2.28725
RON RON 10 3.9325
TRY TRY 100 5.59629
USD USD 1 1.80911