Олимпиадата в Сеул се смята за най-успешната в историята на българския спорт. По две причини. Първо, вземаме невероятните 10 златни медала, което не се е случвало до момента. И второ - правим го в условията на тотална конкуренция срещу най-добрите на планетата.

Реално на игрите в Сеул вземаме с 6 медала по-малко от тези в Москва, но тогава има бойкот от САЩ и Западна Европа, където са едни от топатлетите на планетата. През 1980 г. вземаме 8 златни, 16 сребърни и 17 бронзови, като сме на трето място в класирането. В Южна Корея към небивалите 10 титли добавяме 12 сребърни и 13 бронзови медала, или общо 35 отличия.

В класирането по медали сме на седмо място след СССР (55 титли), ГДР (37), САЩ (36), домакините (12), ФРГ и Унгария - по 11.

И тук идва голямото разочарование. Реално България е четвърта сила на олимпиадата, ако не бе мегаскандалът с отнетите титли на щангистите Митко Гръблев и Ангел Генчев заради употребата на фуросемид, маскиращ медикамент след вземането на стероиди.

Само с тези два медала минавахме пред домакините заради повечето втори места и щяхме да се наредим след най-великите сили в спорта.

Скандалът води до изваждането на отбора ни от олимпиадата и прибирането му в София. Реално така губим още четири сигурни медала, защото остават да вдигат олимпийският шампион от Москва Асен Златев, Благой Благоев, Стефан Ботев и Антонио Кръстев. Все имена от световния елит.

Трябва да минат 12 г., за да се разбере, че никой не е имал право да отстранява

целия отбор. След подобен скандал в Сидни международната федерация наложи същата санкция. Иван Славков-Батето се обърна към арбитражния съд, който я обяви за нищожна, и така Алан Цагаев успя да стане олимпийски вицешампион.

Според документите на Държавна сигурност от този период се вижда, че е имало сериозни проблеми с допинглабораторията в София, като според някои точно грешки на апаратурата са довели до скандала. Защото пробите, които са били тествани от състезателите на Иван Абаджиев, са дали отрицателен резултат. Щангистите ни дори влизали само за броени часове в олимпийското село, за да не им направят внезапен контрол, а стояли в Япония, където били на тренировъчен лагер.

И това не е всичко. След дълги преговори и изплащането на над 1 милион долара даваме и права на Наим Сюлейманоглу да вдига за Турция. И той носи първата в историята им олимпийска титла, като побеждава Стефан Топуров с 30 килограма разлика за златото. Със световни рекорди във всяко едно движение.

Така реално оставаме дори без цели три златни медала, които щяха да ни изстрелят почти на върха в класирането по медали.

В Сеул за първи път в историята на родния спорт един състезател става носител на

пълен комплект медали от една олимпиада. Това е Ваня Гешева. Тя печели златото на едноместен каяк при жените. С Дияна Палийска са втори при двуместния каяк, като са изпреварени само с 6 десети от секундата от представителките на ГДР Биргит Фишер и Анке Нотнагел. И накрая с Дияна, Борислава Иванова и Огняна Петкова е с бронз в четворките.

В леката атлетика златни медали печелят Христо Марков на троен скок (единствената титла при мъжете в този спорт и до днес) и Йорданка Донкова на 100 метра с препятствия. Ивайло Маринов или Исмаил Мустафов преодолява повече пречки в България заради смяната на името, отколкото на ринга в Корея за златото при най-леките боксьори. Любомир Герасков е над всички на кон с гривни в спортната гимнастика. Таню Киряков взема първата от двете си олимпийски титли в стрелбата. Севдалин Маринов и Борислав Гидиков запазват златните медали в щангите. Таня Богомилова взема единствената в историята на родното плуване титла на 100 метра бруст. В този спорт ГДР изпуска само 5 първи места при жените. Три са за американката Джанет Евънс и по едно - за Таня и унгарката Кристина Егерсеги. За да е пълен триумфът, след Богомилова финишира Антоанета Френкева. А покойният вече Атанас Комшев триумфира в класическата борба.

Олимпиадата в Сеул остава завинаги в историята и заради най-големия скандал с допинг в историята. И той не е с българските щангисти.

Канадецът Бен Джонсън печели титлата в спринта на 100 метра с невероятния световен рекорд от 9,79 секунди. Вторият Карл Луис (САЩ) е на цели 13 стотни, огромна разлика за тази дистанция. Но в пробата на Джонсън е открит анаболът станозолол. И всички негови титли и рекорди са отнети.

Така Луис печели една от 8-те си олимпийски титли, което е рекорд в атлетиката до днес.

Но финалът на 100 метра остава като “най-мръсното състезание в историята”. По време на американското първенство за определяне на състава за олимпиадата Луис дава положителна проба за псевдоефедрин, ефедрин и фенилпропаноламин, всичките в забранителния списък на МОК като маскиращи агенти. Но САЩ покриват пробата и го оставят да се състезава. Всъщност от всички осем финалисти единствено Калвин Смит (САЩ) никога не е хващан с допинг през кариерата си.

На всичко отгоре на повторенията ясно се вижда, че Карл Луис на три пъти стъпва в съседен коридор, като това е трябвало да доведе до дисквалификацията му.