На церемонията по предаване на поста министър на външните работи, досегашният министър Никос Кодзиас обяви предварително, че Гърция е решила да разшири териториалните си води по част от крайбрежието си от 6 на 12 морски мили, съобщава "Катимерини".

Кодзиас заяви, че става въпрос за "съществено политическо разширение на суверенитета на страната за първи път, откакто взехме Додеканезите" (през 1947 г. от Италия - б.ред.). Той уточни, че съответните президентски укази вече са готови.

Кодзиас обяви разширяването на териториалните води от Диапонтийските острови (в северната част на Йонийски море) до остров Антикитира (южно от Пелопонес), т.е. по западното крайбрежие на Гърция. На следващ етап ще продължи разширението на териториалните води и от Антикитира към Крит, предава БТА.

В коментар "Катимерини" посочва, че това решение е промяна в политиката на Гърция през последните 80 години. Шестте морски мили са определени през 1936 г. и от тогава тече непрекъсната дискусия дали Гърция би трябвало да разшири териториалните си води до 12 морски мили, както е определено от обичайното право и от конвенцията на ООН по въпросите на морското право. От 1996 г. въпросът е един от проблемите в гръцко-турските отношения, след като турският парламент упълномощи правителството да обяви война на Гърция в случай на разширяване на териториалните й води.

От тогава досега преобладаващото мнение в Гърция беше, че страната или ще разшири териториалните си води във всички морета, които я обграждат (Йонийско, Средиземно и спорното с Турция Егейско), или изобщо няма да ги разширява. Мнението на Кодзиас и на наследника му във външното министерство Ципрас е, че позицията "всичко или нищо" е оправдание за бездействието във външната политика.

Според критиците на частичното разширяване на териториалните води обаче то ще даде на Турция аргументи в полза на позицията, че Егейско море представлява особен случай, който не може да бъде разрешен чрез разпоредбите на международното морско право.

Изданието поставя въпроса и дали разширяването на териториалните води в Йонийско море има отношение към преговорите, които се водят между Гърция и Албания за определяне на изключителната икономическа зона на всяка от двете страни, като в този случай "Катимерини" предвижда сериозни пречки за процедурата, като се има предвид, че все още няма споразумение между Атина и Тирана.