Фалшивото възкресение на КГБ

Избрано 19.10.2018 18:44

23 август 1991 г. Елегантната оранжева тухлена сграда на Лубянка, на едноименния площад, е дом на различните метаморфози на политическата полиция на Кремъл от 1920 г. насам: Чека, ОГПУ, КГБ и ФСБ. Стройната статуя на Феликс Дзержински, основател и първи ръководител на Чека, гротескно увисва на крана, който я е съборил от постамента й, четири дни след неуспешния преврат на консервативна комунистическа група, обявила се срещу политиката на отваряне на Михаил Горбачов. И незабавно е хвърлена на тълпата. Протестиращ си прави снимка с предизвикателна стойка и поглед, докато прегазва с върха на обувките си черепа на "Железния Феликс ". На заден план се виждат служители, които дискретно изнасят мемориалната плоча на Юрий Андропов, оглавявал деветнадесет години КГБ.

Седем години по-късно, през лятото на 1999 г., Владимир Путин, който все още е шеф на ФСБ, предлага на изпадналите в немилост своеобразен реванш. Издадена е заповед за репатриране на плочата на Юри Андропов до първоначалното й местоположение. След това в качеството си на министър-председател, на 20 декември, той ръководи официалната церемония по възстановяването й. Виждаме едни изключително скромни Дзержински и Андропов, с начин на живот на аскети и преди всичко на гениални икономисти. В постоянните галерии на музея на ФСБ се появяват визионерски цитати на Дзержински за икономиката и борбата с корупцията. Официалните историци на тайните служби разпространяват мита, че Андропов е истинският мислител на Перестройката и следователно вторият виртуозен икономист, произлязъл от техните батальони след Дзержински.

Реабилитацията на тези спорни фигури изглежда подготвя възкресението на КГБ от съветската епоха. Но пропагандата за икономическото просвещение на нейните лидери е особено необходима, за да убеди руското мнение за достойнствата на назначаването на агенти на ФСБ на видни позиции в администрацията или в бизнеса, пише ливанският вестник L'Orient-Le Jour.

Това е основно нововъведение в сравнение със съветската ера, което илюстрира добре руската поговорка: "Няма бивши чекисти". Колкото и мощна да беше КГБ, тя беше строго подчинена на контрола на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС). От централното си направление до най-малкото си подразделение, всеки ешелон на КГБ се оглавяваше от клетка на КПСС. Това беше ключалката, през която държавата наблюдаваше службите си. Партията се изпари след разпадането на Съветския съюз, а Борис Елцин се опита да играе балансирано, за да увековечи контрола чрез преструктуриране на КГБ в няколко агенции. По този начин новият ФСБ се оказа освободен от външните си разузнавателни функции, които сега са прехвърлени към СВР (Служба за вътрешно разузнаване), и неговите прерогативи относно личната защита на съветските лидери. Получавайки на бюрото си два доклада, един от ФСБ, другият от големия си съперник по онова време, ФАПСИ, можеше ли Борис Елцин да сравнява с лекота постиженията на всяка от службите?

Формулата на Путин се оказа много различна, както по отношение на съветската епоха, така и спрямо метода на Елцин. "В момента службите не са подчинени на контрола на партията или на парламента, а още по-малко на гражданите", казва Никита Петров, историк, специализиран в изучаването на съветските тайни служби. "Те са отговорни само за върховната власт в лицето на Путин и няколко роднини. Но е невъзможно президентът да може сам да контролира всички дейности на всички служби", каза Петров, който работи за руската неправителствена организация" Мемориал ".

Октоподът

Владимир Путин дойде на власт през август 1999 г. и започна голяма чистка в ръководството на службите. Между декември 1998 г. и април 2000 г. шефовете на СВР, данъчната полиция и ФАПСИ, трите най-мощни агенции заедно с ФСБ, са притиснати до стената. На тази основа новият силен човек на Кремъл започва широко движение на синтез в полза на своята "енория". Най-важното подразделение на ФАПСИ се абсорбира от ФСБ през 2003 г. Въпреки че съкращава значително организационната схема на абревиатурите, създадени при Елцин, Владимир Путин ще изгради не по-малко сложна и потенциално много по-неясна мрежа, съставена от "наемници" от всякакъв вид: олигарси, барони на организираната престъпност, хакери или директори на университети. Възстановяването на култовете към Андропов и Дзержински е само претекст между КГБ и ФСБ за истинска трансформация на руските разузнавателни служби. Пенсионираните офицери са изтласкани към върха на администрацията, медиите и националните "икономически шампиони". Създадена е ad hoc категория за тези възпитаници, "офицери от активния резерв" (ОРА), които от време на време не отказват помощ.

Игор Сечин, ветеран от военното разузнаване, е настоящият председател на борда на директорите на Роснефт, петролна империя, собственост на държавата. През юни 2002 г. бившият шеф на пресслужбата на Федералната служба за сигурност, Александър Жданович, е назначен за заместник-директор на Националната панруска компания за телевизия и радио (VGRK), собственик на първия обществен канал на страната. Излъчването на вземането на заложници в театър Дубровка в Москва през 2002 г. (130 жертви), което очевидно службите не успяха да предотвратят, е лично под надзора на Жданович. ОРА се множат, докато слизаме по йерархичната стълба. Случаите им обикновено са анонимни. Като този, съобщен от сайта argentura.ru , на бившия полковник от КГБ, отговорен за репресиите срещу ислямистки движения в Узбекистан и ветеран от Чечня, изпратен от ФСБ в кметството на Москва да контролира политиката на града по отношение на мюсюлманските му жители. В местната администрация хората, които се занимават с престъпници или въоръжени дисиденти, се оказват отговорни и за обикновените граждани.

Стандартна процедура

"През 2006 г., след убийството на Литвиненко, ние осъзнахме, че Путин няма да е репресивен само у дома, но ще действа по същия ревизионистки начин и на международната сцена", казва Люк Хардинг за бившия агент на ФСБ Александър Литвиненко, който избяга от Русия, след като изобличи корупцията на службите. Изгнаник в Лондон, където беше назначен като "консултант" от М16, той плати за връщането си с чаша радиоактивен чай. Лука Хардинг ръководи офиса на "Гардиън" в Москва между 2007 г. и 2011 г., когато е изгонен от руска територия поради неудобните му статии. Агентите на ФСБ, които отговарят за надзора му, не проявяват никаква дискретност. "Хората ме следяха на улицата, същите хора винаги седяха в кафенетата, където влизах. На няколко пъти проникваха в апартамента ми, където живеех със съпругата си и двете ни деца. Всеки път преместваха един или повече предмети на необичайни места. Един ден бях призован в Лефортево на разпит ", казва Хардинг. Затвор Лефортево, К-образен комплекс, построен по времето на последния руски цар, е най-известният от московските затвори, точка на приземяване на политически опоненти на наследствени режими. "Всичко това е стандартната процедура за руските опоненти опозиционери, журналисти, чуждестранни дипломати. Бях предупреден ", казва той.

В съветската епоха КГБ изхождаше от принципа, че нито едно дисидентско движение няма да оцелее без активната подкрепа на Запада. Контрашпионажът засягаше всеки гражданин, който поддържа дори тривиални връзки с чужденци. Острият шпионаж обаче не датира нито от епохата на Путин, нито от съветските му предшественици. През 18-ти век придворният поет Василий Петров публикувал популярни стихове, описващи тайна конспирация на европейски държави срещу руското царство. Реалистичните теории на Ленин допринесоха за съществуването на "суверенна истина", тази на Кремъл. Върхът на параноята вероятно е постигнат, когато правителственият канал "Русия Днес" (RT) нае кореспондент, специализиран в изучаването на илюминати.

"Русия овладя убийството и го хвърли в публичното пространство"

Руските служби са може би най-важните хранилища на това болно подозрение към външния свят. "Манталитетът на хората от ФСБ е дълбоко повлиян от царисткото и съветското поведение. Това е затворена група, тясно свързана с властта, за чиято стабилност е силно заинтересована. Те никога не престават да смятат Запада за враг", казва Никита Петров. Но според Лука Хардинг, автор на няколко книги за руските служби, включително за манипулирането на американските избори, има две забележителни разлики. "Вместо да разчита на комунистическите партии, Москва води тази идеологическа битка, като залага на крайната десница като Националния фронт във Франция или UKIP в Англия", казва журналистът. Извънсъдебните убийства в чужбина представляват и голямото нововъведение на епохата на Путин. "Русия овладя убийството и го хвърли в публичното пространство", добавя британецът.

Както се случи в хотел Millennium Mayfair на "Гросвенър Скуеър" в Лондон, където руските агенти Андрей Луговой и Дмитрий Ковтун добавят няколко микрограма полоний в чашата на Александър Литвиненко на 1 ноември 2006 г. Или в спокойния район на Аскот в Беркшир, където на 23 март 2013 г., съседите на Борис Березовски виждат как британски спасители изнасят тялото на изпадналия в немилост олигарх, намерени обесен, макар и със следи от удушаване и кръвясало лице, които навеждат на мисълта, че не става дума за самоубийство. След това на 4 март 2018 г. червеното тухлено предградие на Солсбъри става декор на опита за убийство на Сергей Скрипал и дъщеря му. Близо месец по-късно холандските служби задържат четирима руски граждани в сив Cитроен C3, паркиран в близост до Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) в Хага. Според разследването задната част и багажника на ситроена съдържат шпионски материали, предназначени да разбият системата на ОЗХО. Като отмъщението на бивш агент, който като добър професионалист е забравил да заличи следите.
L'Orient-Le Jour, превод за news.bg
CHF CHF 1 1.99351
GBP GBP 1 2.28037
RON RON 10 3.93361
TRY TRY 100 5.60402
USD USD 1 1.80827