Две са най-често срещаните клишета: ниска раждаемост, която е трудно измерима с другите европейски държави. Всъщност, ние сме някъде по средата. Второто е, че огромният проблем на България е намаляването на населението в абсолютни бройки.

Проблемът не е в числеността, а какво стои като процеси, а именно промените в етническата и възрастовата структура.

Когато говорим за демографска криза трябва много сериозно да обърнем внимание към териториалния аспект. Едно от най-големите предизвикателства, пред които е изправена България в настоящето и бъдещите десетилетия, са свързани с тенденциите в развитието на демографските процеси. Задълбочаващата се демографска криза и свързаните с нея неблагоприятни количествени промени на демографските параметри се отличават с много голяма интензивност през последните три десетилетия и достигат такива прагови състояния, при които се наблюдава трайна дестабилизация в режима на естественото възпроизводство. Броят на населението в България намалява през целия разглеждан период. Тази тенденция е резултат от характера на демографската трансформация, тъй като в началото на 90-те години на XXI век населението на страната навлиза в четвъртия етап на демографския преход, от една страна, и на големите емиграционни потоци, които са отражение на дълбоката икономическа криза, съпътстваща прехода, от друга.

Въпреки че демографската ситуация в България очертава сериозна криза от близо 30 години, едва в последните няколко тя стана тема на публичен дебат и се заговори, че трябва да се вземат мерки за нейното подобряване. Този дебат, обаче, е насочен в няколко грешни посоки, фокусът и предприеманите мерки не са свързани с най-съществените проблеми и това води до липсата на резултати.

Постоянно се говори за ниската ни раждаемост, намаляващият в абсолютни стойности брой на родени бебета всяка година и застаряването на населението. Да, те са факт, но не това са основните проблеми, защото по отношение на коефициента на детност (средния брой деца на жена в детеродна възраст) България със своите 1,4 се вписва нормално в стойностите на европейските държави, където този коефициент варира между 1,1 и 2. В последните няколко години се раждат все по-малко бебета в абсолютни стойности (2017 г. – 56 436), но това е нормално, тъй като сега в детеродна възраст влиза поколението раждано през 90-те години на XX век, когато България бе вече в демографска криза, т.е. непрекъснато се свива детеродният контингент население, за което допринася, разбира се, и продължаващата емиграция на хора в активна възраст.

Застаряваща нация

Определено, България е сред най-застарелите нации не само в Европа, но и в света. И също така е и единствената държава в цялата човешка история, при която при един от двата пола (женския) най-голямата кохорта население вече е в пенсионна възраст (60-64 г.). Но тук сме свидетели по скоро на демографски парадокс, а не на реален проблем със застаряването. Защото ние имаме една от най-ниските средни продължителности на живота в ЕС (74,7 г.), а не най-застаряло население. Това се получава заради драстичния вертикален демографски дисбаланс в съотношението младо (до 29 г.) - възрастно (над 60 г.) население. И тук стигаме до основния демографски проблем на България, който е свързан с продължаващата постоянно емиграция на образовани и квалифицирани хора в активна възраст (18-50 г.). Така че, когато говорим за демография в България, трябва да говорим за едно основно нещо, а именно задържането на младите хора в страната.

Раждаемостта като фактор

В началото на XXI век раждаемостта на населението в България е 9,1‰. През следващите години, в резултат от подобряване на макроикономическата обстановка, намаляване на безработицата, наблюдавания икономически растеж, навлизането на контингенти, родени през 70-те години, когато е отчетена по-висока раждаемост през 2008-2010 г., тя достига до 10‰, след което отново намалява до 9,4‰ през 2016 г. По-младата възрастова структура на населението в градовете и по-големият брой родилни контингенти определят и по-високата раждаемост на населението в тях.

Миграция от село към град

През последното преброяване 68% от градските селища се формират от много малките (до 3000 д.) и малките градове (от 3001 до 10000 д.), но в тях се формира едва 13,8% от населението в градовете. До 2030 г. делът на тази група градски селища, ще нарасне до 76,1%. През 2011 г. освен столицата още шест града са с население над 100 хиляди души (Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен), като в тях се формира 46,2% от градското население.

Спешни мерки

Най-спешните мерки и политики, които е необходимо да бъдат предприети в демографски и социално-икономически план трябва да са в следните посоки:

- разработване на регионални демографски политики с ясен акцент към изоставащите части на страната;

- постепенно въвеждане на дуалното обучение в образованието, което ще запълни нуждите на бизнеса и пазара на труда;

- развиване на проактивна имиграционна политика;

- финансово стимулиране на семейства с две и повече деца;

- активна дейност по премахването на гетата на ромското население.

Препоръки вместо заключение

България се намира в силно затруднена демографска ситуация, но тя съвсем не е безнадеждна, особено на фона на уникалните климатични ресурси и традиции, които притежава. Необходими са промяна на гледната точка, промяна на нагласите и фокуса и много целенасочена работа, за да бъдат обърнати негативните демографски тенденции в позитивни, и то в обозримо бъдеще. /БГНЕС

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Доц. Георги Бърдаров, зам.-декан на Геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

Доц. д-р Надежда Илиева, ръководител на секция „Икономическа и социална география“ на Департамент География в Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН.

Двамата учени са автори на анализа „Хоризонт 2030: Демографски тенденции в България“.