Спомените от миналото, които ни карат да се чувстваме добре, не винаги водят до взимането на добри решения. И така, как носталгията прониква в мозъка? И какво точно прави с взимането на решения?

Излагането на състояния, предизвикващи носталгични чувства, активира част от мозъка, свързана с три неща - памет, емоция и възнаграждение. Амигдалата, известна като модулираща емоционална реакция, работи в тандем с хипокампуса, отговорен за паметта, за да активира части от мозъка, свързани с очакванията за възнаграждениe.

Положителните емоции са свързани с по-силно ориентирани към детайлите спомени. Изследванията обаче показват, че спомените се влошават с течение на времето и както положителните, така и отрицателните емоции оказват влияние върху начина, по който помним например инцидентите.

Едно изследване от 2015 г. цитира положителните ефекти на носталгията като "стабилизираща сила", която е чудесен начин да проследим собствения си растеж във времето.

Но докато прекаляваме с използването на информация от нашето минало, донякъде диктуваме бъдещето си и по този начин манипулираме реалността. Защото сантиментът на един добър спомен за едно хубаво време, което е било щастливо за нас, не означава в никакъв случай, че е било щастливо за всеки.

По този начин носталгичните ни спомени могат да доведат до погрешно възприятие на политическата и историческа действителност на миналото, което е свързано с изкривяване на представата за реалността и съответно до взимане на лоши решения, пишат от Seeker. /lifestyle.bg