Колегите на физика Стивън Хокинг публикуваха последната му научна статия, над която той е работил буквално през последните дни от живота си, предаде Би Би Си.

Той е успял да завърши работата по нея няколко дни преди да почине през март тази година. Публикуването й се е забавило, тъй като неговият съавтор - професорът от Кембридж Малкълм Пери, е трябвало да допише своята част.

Статията е част от поредицата негови трудове за природата на черните дупки и е посветена на т.нар. информационен парадокс. Тя е озаглавена "Black Hole Entropy and Soft Hair" (буквално "Ентропия на черната дупка и лек пух").

Странното на пръв поглед заглавие е препратка към физическата "теорема за липсата на коса" при черните дупки, където "косата" е метафора на информацията за материята, поглъщана от черната дупка без възможност тя да излезе обратно. Попадайки в чудовищната гравитация на черната дупка, с преминаването на граница, наречена "хоризонт на събитията", всяка частица се оказва във вечен плен.

Според изчисленията на Хокинг обаче, черните дупки все пак излъчват елементарни частици и постепенно се "изпаряват", което противоречи на принципите на квантовата механика. Това противоречие получи наименованието "информационен парадокс". Хокинг посвети последните 40 години на решаването му.

В статията си той не решава парадокса изцяло, но набелязва вероятния път за неговото обяснение - чрез фотоните, обкръжаващи "хоризонта на събитията" на черната дупка. Хокинг и Пери наричат този специфичен облак от фотони "лек пух". По него може да се съди за ентропията на черната дупка - това е важен път към създаването на теория за квантовата гравитация, смятат учените.

Малкълм Пери споделя пред в. "Guardian", че през март се е обадил на Стивън Хокинг от Харвард, където е работел по статията, за да му разкаже за последните постижения.

Тогава Хокинг общува много трудно и се е наложило звукът при връзката да бъде усилен максимално, за да може колегата му да разкаже за постигнатия напредък.

"Когато спрях да говоря, той просто се усмихна широко. Тъкмо му бях казал, че имаме напредък. Но той вече знаеше резултата." - разказва професорът.

Няколко дни по-късно Хокинг напуска този свят.

Той е известен на широката публика главно като популяризатор на науката. Книгата му "Кратка история на времето", издадена през 1988 г., се превърна в световен бестселър.

Тежката болест, с която е диагностициран още на младини, го обездвижва почти напълно, но не успява да му попречи да се превърне в един от най-уважаваните учени на съвремието.