15 декември 2018 г. 23:25 ч.
:: Анализи и Коментари
последна актуализация: 15.12.2018 г. 20:18:52 ч.
Още снимки:
test

Накъде ни води "патриотичното" ценообразуване?

13.10.2018 10.03

Производителите и търговците на хляб да се откажат от печалбата си, за да спрат качването на цените. Държавата да въведе тавани за цени на основни хранителни продукти като хляб, кисело мляко, прясно мляко, краве сирене, краве масло, кашкавал тип "Витоша", пилешко и свинско месо, яйца, брашно и олио от български производители.

Тези идеи бяха лансирани неотдавна от министъра на земеделието Румен Порожанов и от вицепремиера и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов.

Естествен е паралелът с това, което в момента става в Турция. Притиснато от засилващата се инфлация (25 процента на годишна база през септември), правителството поиска търговските вериги да свалят цените с 10 на сто). То апелира към патриотизма на търговците след изказвания на президента Реджеп Тайип Ердоган, че срещу страната му се води икономическа война.

"От бизнес света до банките, от държавния сектор до търговските вериги е започната масова мобилизация срещу инфлацията, която достигна 15-годишен максимум", коментира в. "Ватан".

На логото върху намалените стоки има надпис: "Масова борба срещу инфлацията. # Турция ще победи". Изданието посочи и че всички фирми ще понижат най-малко с 10 на сто цената на стоките си и това ще бъде обозначено със специалното лого.

Подобни примери на патриотични акции за сваляне на цените и обуздаване на инфлацията има и при режими като Иран и Венецуела. Доколко би бил обоснован паралел между тях и идеите на управляващите в София помолихме да коментират двама експерти.

Според Георги Ангелов, старши икономист в “Отворено общество”, цитираните са примери на страни, в които инфлацията е извън контрол заради големи грешки в икономическата политика.

“Турция например постигна 25% инфлация, Венецуала - хиляди проценти. Те търсят кого да набедят за неща, които сами са създали като проблем”, казва той. “В България инфлацията е едва 3.5% и проблем има основно с природния газ и горивата - а там причината е на международните пазари, върху които страната няма влияние”.

Идеите да се влияе на цените са "популизъм, от който няма да излезе нищо", казва още Ангелов. Той припомня, че “така правеше Жан Виденов през 1996 г. и единственият резултат беше, че стоките изчезваха от магазините, а инфлацията продължаваше да расте”.

“Популистики идеи се появяват навсякъде, въпросът е дали се превръщат в дейстие”, казва Лъчезар Богданов, управляващ партньор в Industry Watch Bulgaria. “Със сигурност това противоречи на принципите на пазарната икономика. Социална политика се провежда през разходи (пенсии, социални помощи), а не с пряка намеса на пазара”.

За да влезе в Европейския съюз, България е била призната за функционираща пазарна икономика. Това не изключва напълно регулацията от страна на правителството, но докъде може да стигне тя?

“Има примери за регулирани цени, които са законни в ЕС - но основно за енергетика, телекомуникации; безплатният роуминг също е такъв вид намеса”, казва Ангелов. “Но идеята е намесата да е там където има проблем на пазара, и то в определени рамки и с независими регулатори, така че да не създаде по-голям проблем. Но при груба и неоправдана намеса вероятно ще има оплаквания към ЕК и тя е възможно да се намеси”.

“Като цяло не трябва да има контрол на цените, той обаче се допуска по изключение... в Германия например са регулирани наемите”, казва Богданов. “В България такива неща могат да се правят по закона за защита на конкуренцията (извън секторните регулации в енергетика, вода и далекосъобщения)”.

Държавата може да се намеси при господстващо пазарно положение при договори за надценки, пояснява той.

Но ако държавата отиде по-далече в намесата си на пазара, можем ли да очакваве реакция от ЕС?

“В ЕС все пак има върховенство на закона”, казва Ангелов. “Така че всяко решение може да се обжалва, а има и други инструменти на Европейската комисия, които гарантират, че не се ползват прекомерни ограничения, пречещи на икономиката”.

Той посочва, че растежът на доходите и настигането на средните доходи в ЕС е свързано и с растеж на цените.

“Въпросът е доходите да растат по-бързо от цените, което в момента е така - при 3.5% инфлация заплатите растат с около 8%”, коментира експертът. “Правителството има всички лостове на макроикономическата политика, с които да гарантира балансиран растеж без твърде висока инфлация”.

Що се отнася конкретно за цените на хляба, Богданов смята, че големите търговски вериги нямат проблем да го продават без печалба, защото и без друго при тази стока при тях тя е минимална. Потребителите много рядко отиват в супермаркета само за хляб, но ако там е евтин, може да ги привлече и покрай него да напазаруват и други стоки.

Такава договореност между правителството и търговските вериги според Богданов обаче би била картел срещу малките хлебопроизводители, които не могат да си позволят подобни намаления./clubZ.bg

Днес+

Коментирай статията


Последни от Анализ
15:25
Загуби ли се Тръмп в лабиринта на преговорите със Северна Корея?
13 декември 2018 г.
14:59
Голямата суша през 2018-а: Горски пожари, малко картофи, клане на цели стада
14:21
Салвини в Италия променя тактиката по отношение на ЕС в стремеж да заеме позиция в центъра
12 декември 2018 г.
14:32
Правителството на Педро Санчес променя тона към сепаратистите в Каталуня
13:51
Avangarda: Сърбия иска да влезе в ... Руската федерация
11 декември 2018 г.
13:35
Политиката скара майките, делят се поне на две
11:51
"Е магазин" за думите на Каракачанов: Хубаво е, когато Заев и Мицкоски заедно защитават Македония
08 декември 2018 г.
09:00
Коя е Анетрет Каренбауер
07 декември 2018 г.
19:56
Трябва ли технологичните компании да ни плащат за данните ни?
16:50
„Истина“ и Истина в история за фалшиви новини
06 декември 2018 г.
16:40
Ципрас иска да превръща Гърция в енергиен център на среща с Путин
11:59
Британски вестници: Парламентът унижи Тереза Мей с вот, който предвещава провал за Брекзит
10:07
Най-големите рискове за глобалната икономика през 2019
04 декември 2018 г.
09:28
Новият руски план за дестабилизиране на Балканите, ЕС и НАТО
03 декември 2018 г.
18:25
За Тръмп липсата на драматични събития на Г-20 е знак за приемане
01 декември 2018 г.
11:46
Г20 на фона на дълбоки разногласия
30 ноември 2018 г.
19:44
Почти половината от централите на въглища по света работят на загуба
18:05
Какво да чака Франция от протестите на „жълтите жилетки“?
16:34
Протеже и отдавнашен съперник на Меркел се борят за лидерска позиция в ХДС
27 ноември 2018 г.
11:04
Руски издания: Как ще се развие морският сблъсък между Русия и Украйна
26 ноември 2018 г.
19:42
Руско-украинската криза в Керченския проток – риск за разгръщане на голям военен конфликт
13:20
Goldman Sachs: Суровините ще поскъпнат сериозно догодина
25 ноември 2018 г.
15:00
Може ли битката на ЕС с Италия за бюджета да предизвика криза?
09:41
Банковият надзор на ЕЦБ – власт върху разклатен трон
24 ноември 2018 г.
12:32
Полски историк: За да се помири с Полша, Украйна трябва да се откаже от идеологията на нацизма

Най-четени от Анализ

Избор на редактора