През 1944 г. излиза "Светлина от газова лампа" - филм с Ингрид Бергман по едноименната театрална пиеса на Патрик Хамилтън от 1938 г.

В пиесата, а и във филма, съпругът на главната героиня променя различни детайли в дома им, за да я накара да се съмнява във възприятията си и да мисли, че полудява. Едно от нещата, които прави, е да затъмнява газовите лампи.

Оттам психологията взаимства и терминът gaslighting - "газово осветление" или "затъмняване". Това е много опасна манипулативна техника, при която използващият я се стреми по всякакъв начин да принуди жертвата да се усъмни в трезвата си преценка.

Терминът се използва, за да опише форма на емоционална злоупотреба, при която един човек постепенно манипулира друг, за да придобие контрол над него. Обикновено манипулаторът се преструва, че разбира погрешно жертвата си, или поставя под въпрос спомените ?.

Този процес изпраща жертвата в спирала на объркване, която започва с недоверие и може да завърши с депресия. Самочувствието на манипулирания индивид става все по-ниско, като той поставя под въпрос своите мисли и мнения. С изкривено възприемане на реалността, манипулираните се чудят дали са прекалено чувствителни, или луди, по-често се извиняват и лъжат близките си, за да прикрият поведението на насилника, пише Independent.

Тази манипулативна техника се прилага бавно и внимателно, така че жертвата да не осъзнава, че върху нея се въздейства.

Сред основните похвати на хората, използващи gaslighting, е да ни лъжат най-безочливо, да отричат, че са направили нещо, дори да имаме доказателства, да използват всичко, което обичаме, като оръжие, да ни изтощават с времето. Обикновено действията им не съвпадат и с думите.

Манипулаторите знаят също, че объркването ни прави по-слаби, опитват се да ни убедят, че всички други лъжат, и ни карат да си мислим, че сме луди.

Gaslighting е една от най-опасните техники за манипулация, която се използва не само от отделни индивиди, но и от цели институции и според последни проучвания все по-често се налага напоследък.