Съд в Берлин нареди на германската столица да забрани по-старите дизелови автомобили по част от пътищата, предава Reuters. Решението няма да се хареса на правителството, което се опитва да предотврати подобни забрани.

Берлин трябва да забрани автомобили по поне 11 отсечки, на които са измерени най-високите нива азотен оксид. По тях няма да могат да се движат дизеловите коли, които не отговарят на стандарт поне Евро 6. Освен това, Берлин трябва да подготви анализ дали са нужни забрани и на още 15 километра улици.

По-рано този месец федералното правителство представи плана си за намаляване на замърсяването от дизеловите автомобили, като поиска производителите да предлагат субсидии и ремонти. Забрани за шофиране вече има в Хамбург, като се планират и във Франкфурт и Щутгарт - домът на германската автоиндустрия.

Забраната в Берлин ще взезе в сила през второто тримесечие на следващата година.

Междувременно държавите от Европейския съюз, притеснени от доклада на Организацията на обединените нации относно промяната на климата, се съгласиха във вторник да ограничат с нови 35 процента вредните емисии от автомобилите до 2030 година. Германия предупреди, че твърде високото повишаване на целите застрашава индустрията и множество работни места.

Разкъсани между намаляването на замърсяването и запазването на конкурентноспособността на индустрията, европейските министри на околната среда преговаряха над 13 часа преди да достигнат компромис за целите.

Няколко държави по-рано търсиха още по-голямо ограничение за емисиите въглероден диоксид - 40%. За толкова настояха и евродепутатите миналата седмица, но по-късно склониха за по-ниски цели. Така до 2030 г. новите коли и ванове трябва да изпускат с 30% по-малко CO2 спрямо нивата от 2021 г.

Държавите са се споразумяли и за кредитна система, която ще ги окуражи да произвеждат повече електрически автомобили.

Ограниченията върху транспортния сектор - единствената индустрия, чиито емисии все още се повишават, цели да помогне на блока да постигне целите си за намаляване на парниковите газове с поне 40 процента под нивата от 1990 г. до 2030 г. Екстремните температури в по-голямата част от Западна и Централна Европа това лято повишиха притесненията. /money.bg