Рудодобивнтаа компания "Челопеч Майнинг", дъщерна фирма на канадската "Дънди Прешъс Металс" дава препитание на населените места Челопеч, Златица, Пирдоп и Чавдар.

В мината в Челопеч ни разходи инж. Цветомир Велков.

От оперативния център в комплекса на "Челопеч Майнинг" се поставят всички отговорности и задачи, които трябва да се изпълнят за деня. Планираната работа до ниво задача стига до операторите на таблет. Прогресът на работата се мониторира чрез таблетите и чрез сензорите и датчиците в оборудването.

Всички технологии дават възможността за наблюдение на работния процес във фабриката.

Най-новата структура във фирмата е Пилотният смарт център, който има за цел да открива грешките по време на работния процес на машините, които не са забелязани от служители на фирмата.

Рудникът в Челопеч има централен и западен участък. В първият участък работата е около 70% от цялата локализирана руда, а във втория около 30%.

В мината има две наклонени галерии, които свързват повърхността с подземната инфраструктура и четири вертикални шахти. Първата наклонена галерия се казва "Надежда", прокарана през 2005-2007 г. От тази точка рудникът се разделя на централен и западен участък, след което като по спирала се слиза надолу. Различните рудни тела (етажите) са разделени през 30-метра.

В компанията работят приблизително 960 служители, а най-високото трудово възнаграждение в мината е 2 270 лева, плюс допълнителни бонуси.

Работният ден на миньорските служителите със състои от три смени - първата смяна започва от 07.00 и продължава до 14 ч., втората започва от 17 ч. и продължава до 00.00 ч., а третата започва от 00.00 ч. и продължава до 7 ч. сутринта.

Проверките преди започване на работния ден са много стриктни и сериозни, като служителите се проверяват с дрегер по шест пъти на ден за употреба на алкохол или наркотични вещества.

Ако някой от е употребил алкохол до 0.2 промила, то той се отстранява за деня, но ако дрегерът покаже, че ги е надвишил, то служителят се отстранява дисциплинарно за шест месеца. От мината признават, че е имало случаи за месец да се отстраняват по 2-3 служители. Тютюнопушенето е изцяло забранено по време на работния процес.

Преди миньорите да влязат в мината, те задължително трябва да са екипирани със специални работни облекла, каска и очила, ботуши с бомбета, самоспасител и минна лампа.

Влизането в мината става не чрез асансьор тип "клетка" както е в повечето рудници, а чрез минен бус или джипове, които извозват работниците.

Най-високото равнище е до 900 метра надморска височина, а по-ниското стига до 400 метра. Движението на моторните превозни средства не трябва да надхвърля 30 км/ч и коланите са абсолютно задължителни.


В абсолютно цялата мина има камери за видеонаблюдение, както и wifi мрежа.

С вода миньорите се снабдяват отвън с минерална, тъй като в мината водата е със съдържание на сярна киселина.

Начинът за комуникация между миньорите е затруднен, заради силния шум, затова и се използват три основни сигнала - хоризонтално движение на главата, което означава "внимавай", "огледай се"; вертикално движение, което сигнализира, че трябва да отдръпнеш или махнеш от съответното място; и кръгово движение на главата - "всичко е наред".

Рудникът е с над 120-километрови участъци. Тунелите в мината не се проправят с обрушване, а чрез така наречените пробивни карети. Другите основните принципи на работата в мината са чрез ръчен труд, ръчни инструменти, машина с дистанционен режим - автономно управление и автоматизирано автономно управление. Освен това подземието на мината има минно депо и клетки, в които се обслужват машините.

Крайният продукт на мината съдържа два вида концентрат - медният концентрат и пиритен. Първият съдържа около 16.5% мед и 25-30 грама злато. В пиритния концентрат има 6.5 грама злато. За да се получи обаче крайният продукт, рудата преминава през така наречената обогатителна фабрика, полуавтогенната мелница и така наречената "пералня". С нея материалът се обработва, сгъстява и филтрова , за да може да бъде извлечен медно-златно-пиритният концентрат, а ненужните вещества се отделят.

Полезният компонент, който произвежда мината не се трансферира на българския пазар, а предимно в Китай и Намибия. /news.bg