Референдумът за името на Македония разкри някои проблеми за всички международни играчи, преди всичко за евроатлантическите партньори на Русия - Брюксел и Вашингтон. Това коментира пред БНР доц. Екатерина Ентина от Националния изследователски университет "Висше училище по икономика" и старши научен сътрудник в Института за Европа на Руската академия на науките.

"Референдумът очевидно показа, че на Балканите нищо не трябва да се приема на доверие. От една страна в Брюксел вярваха, че е била свършена добра работа с трансформацията на политическия елит - идването на власт на евроатлантическа коалиция, че това решава част от проблемите, че в тази коалиция има тандем на македонци и албанци. Ниската избирателна активност на референдума обаче, включително в райони с компактно албанско население, показа, че този тандем, чиято евроатлантическа привързаност изглеждаше безспорна, има своите вътрешни противоречия. Противоречия, за които Брюксел или не се е досещал, или е предпочел да си затвори очите", изтъкна доц. Ентина.

Според нея резултатите от референдума безусловно задълбочавали проблемите за Македония, защото е много по-сложно решаването на въпроса в парламента.

На въпрос как изглеждат за Русия резултатите от референдума в Македония, доц. Ентина коментира, че въпросът не бил еднозначен.

"Перспективите за разширяване на НАТО не могат да не интересуват Русия. От друга страна е налице разбирането, че така или иначе районът максимално се е приближил към евроатлантическите институции и че членството в НАТО е формално решение на проблема, но не и фактическо. От трета страна референдумът ясно ни показа, че Брюксел не контролира ситуацията в Македония. Имам определени съмнения, че Русия ще се намеси в тази игра. Първо, защото от гледна точка на глобалното отиграване на ситуацията влакът отдавна е изпуснат. Дори и да не е, то в региона има голям конфликтен потенциал, което е напълно ненужно на Русия и към което тя напълно искрено не се стреми. Както никой друг ние разбираме колко е лесно да подпалиш Балканите. Това не отговаря на руските интереси. Тактически имаме много други сюжети от международния дневен ред, които отнемат повече сили и внимание. Що се отнася до Балканите, за мое голямо лично съжаление, те даже не са на втори, а по-близо до третия план на руската външна политика. Всички знаят, че Балканите като регион са изключени от най-новата външнополитическа концепция на Русия", подчерта експертът.

Според доц. Ентина Европейският съюз и НАТО намаляват влиянието си на Балканите.

"Имайки предвид, че сътрудничеството ни с Турция и Китай се засилва, то във всеки един момент Балканите могат да станат и най-вероятно ще станат зона на взаимодействие в триъгълника Русия-Китай-Турция. Това значително укрепва позициите ни в сравнение с тези на нашите евроатлантически партньори", коментира тя. /news.bg