Андрей Мовчан преподава в Economic Policy Program в Carnegie Moscow Center. Текстът е публикуван в Project Syndicate, а преводът е на Money.bg.

Съвременна Русия никога не е имала добра пенсионна система. Тя наследи от Съветския съюз и ниската възраст за пенсиониране - 55 за жените и 60 за мъжете - и нищожните ресурси за финансиране на държавните пенсии. Но скорошното решение на президента Владимир Путин и Думата за повишаване на пенсионната възраст няма да решат проблема - и може да решат по-сериозни проблеми, отколкото ще решат.

От 1991 г. поне шест различни пенсионни реформи са били въведени, като всяка една от тях противоречеше на предходната. И когато правителството се опита да улесни излизането на пазара на частни пенсионни фондове, новите компании скоро фалираха заради масовите измами. В крайна сметка, различните реформи не дадоха почти никакъв резултат.

Повишаването на възрастта за пенсиониране - до 60 за жените и 65 за мъжете - изглежда като прост начин да бъде запълнена финансовата дупка. Но и крайно непопулярен. Одобрението за Путин се срина с поне десетина процента от пролетта насам до ниво, невиждано от преди анексацията на Крим.Опозицията срещу хода не отразява нито някакъв дискомфорт с промяната, нито нежелание за работа. Очакваната продължителност на живота на руските мъже е средно 67 години и увеличаването на пенсионната възраст до 65 г. е сравнимо с издаването на актюерска смъртна присъда. (Жените живеят по-дълго - не само защото пият много по-малко - и ще се справят сравнително добре, по световни стандарти, с новата система).

Но, като оставим това, повишаването на пенсионната възраст се опитва да разреши грешния проблем по грешния начин. Реформата трябва да облекчи тежестта върху публичния бюджет, като позволи на държавата да намали субсидиите за пенсионния фонд. Но, макар той наистина да има огромна дупка, държавните субсидии се равняват на по-малко 10% от консолидирания бюджет - или по-малко от флуктуациите на цената на петрола през всяка една година. За страна с незначим външен дълг и стабилен бюджетен излишък, както и валутни резерви, растящи с $30 милиарда всяка година, харченето на още $30 милиарда за субсидиране на пенсиите не би трябвало да е толкова голям проблем.

Но точно такъв ще се окаже ефектът от по-високата възраст за пенсиониране върху пазара на труда. Ако по-старите работници задържат работните си места по-дълго, по-младите по-трудно ще си намерят работа в много области. За компаниите, които предпочитат по-млади - например в бързопроменяща се индустрия - това може да е стимул за даването на подкупи срещу инспекторите, за да избегнат глоби заради дискриминация срещу по-старите работници.

Вместо това, руските лидери трябва да признаят истинската промяна, пред която страната им се изправя - застаряващото население, и че повишаването на възрастта е нищо повече от една лепенка. За да остане пенсионният фонд стабилен само чрез този подход, означава, че през 2028 г. възрастта ще трябва да се повиши с още пет години. Ако руската икономика остане стагнираща, както се очаква, пенсионните осигуровки (вече 22% от приходите) също ще трябва да се повишат след пет години, за да оставят нивата на финансиране стабилни.

По-устойчив подход към покриването на финансовата дупка би се концентрирал върху подобряването на управлението на пенсионния фонд, който, с над 100 000 служителя и хиляди офиси из страната, е твърде скъп за данъкоплатеца. Всъщност, по-голямата част от дупката може да бъде покрита именно с подобряване на операциите и разходите покрай тях.

Ресурси могат да бъдат и намерени и чрез преместване на пенсиите на "специалните категории" граждани, като тези от специални служи, които в момента могат да се пенсионират на 45. И освен това получават 2-3 пъти по-големи пенсии от останалите.

Друга реформа, която може да реши частично проблема, всъщност бе започната през 2002 г. През 2009 г. бе пусната схема, чрез която държавата удвоява вноските на гражданите до опредеено ниво и за определен период. Но през 2013 г. тя бе спряна. Въпреки че първоначално ще изисква още повече държавни средства, в дългосрочен план ще създаде устойчива система.

Очевидният въпрос е защо руското правителство жертва подкрепа от гражданите, за да постигне неефективна реформа, прицелена единствено към намаляване на разходите, вместо подобряване на състоянието на системата.

Отговорът най-вероятно лежи в обичайния подход на Русия към управлението, което все още напомня на съветския стил на централизиран контрол. Управляващият елит на Русия по-скоро ще намали плащанията на милиони пенсионери, отколкото да позволи появата на самодостатъчна частна система, която овластява гражданите да взимат собствени решения.

Кроникапиталистическият модел на Русия изисква все повече средства, които да бъдат хвърлени в мега проекти, които генерират печалба за дузина фамилии, близки до Кремъл. И сега явно е дошъл моментът и пенсионерите да направят жертва, за да се финансират апетитите на новата руска аристокрация. И тъй като повишаването на възрастта няма да спести пенсионния фонд, въпрос на време е правителството да поиска още по-голямо намаляване, за да останат щастливи тези фамилии. /money.bg