Интересно е как и кога се е създал стереотипът, че тичащите хора задължително трябва да са с чифт слушалки, независимо колко често падат последните и колко неудобни са.

Слушането на музика по време на сутрешните маратони със сигурност "напомпва" с енергия, която ни стимулира да се насилим за още една обиколка на квартала.

Но и ни лишава от контакта с природата и с времето за самите нас, казват психолози.

Пускането на познат плейлист, докато тичаме, ни вкарва в познати емоционални състояния и мислеформи, които често идентифицираме и с други събития - луд купон в някой клуб или пък романтичен момент.

При всички положения, музиката вкарва в съзнанието идеи и мисли, тъй като, общо взето, това е и смисълът й.

Това обаче пречи да се вглъбим повече в настоящия момент, в който сме потни, почервенели и препускащи през красивата зеленина на парка.

Така се лишаваме от пълноценен контакт с природата и затвърдяваме цикъла на постоянно изкуствено стимулиране на съзнанието чрез технологии.

Така че следващият път, когато нахлузим маратонките, може би е по-добра идея да оставим телефона и слушалките у дома, и да се насладим на звуците на собственото си пръхтене и потрепване на листата на дърветата (ако не са изпадали вече). /lifestyle.bg