Андрей Райчев в акция: Българските президенти правят две неща - събарят премиери и после си правят партия, която не успява

Да вземе да си направи най-после партия, да се яви на избори и да си управлява. Или да оглави БСП, каза през стиснати зъби премиерът Бойко Борисов на президента Румен Радев от Залцбург онзиден.

Радев стисна още по-силно зъби и засега успява да се въздържи от отговор.

Но кутията на Пандора, чийто капак напрежението между двамата надигна още преди месеци, е на път да се открехне по-широко с говоренето по темата за първородния политически грях - правенето на партия. Политолози и социолози първи подеха разговор, партийната клюка бързо се включи и по ъглите вече се назовават имена на възможни участници в новия проект.

Кой има полза от

партия на Радев?

На първо място - не е самият той. Засега. Защото още не може да я употреби. Формация, зад която би застанал, може да го направи голям играч в дълосрочен план, но не в близък. Той вчера слезе от изтребителя и още се учи в движение и често по метода проба/грешка на политическия занаят. Освен това партията ти трябва за избори. А в обръщението си за старта на политическия сезон недвусмислено каза, че избори сега не са нужни на държавата. Не ги искат и системните партии.

Полза от бърз президентски проект всъщност имат двете основни партии - ГЕРБ и БСП.

Защо БСП?

Защото и когато тръгна тази есен сред народа с визията за България, Корнелия Нинова се убеди, че по всички пътища ще продължи да гледа гърба на Борисов. Нещо повече, включи се старата аларма - че в партията и? продължава да има силно лоби, което иска колаборация с ГЕРБ. Другари не се свенят често да молят Борисов за това и онова.

БСП няма силите да бие ГЕРБ догодина нито на европейските, нито на местните избори. Трябва и? мощен съюзник. Здрава патерица, която да разтвори ветрилото и да събере опонентите на ГЕРБ. Само неродената президентска партия носи такъв потенциал.

В този смисъл БСП е най-силно заинтригувана генералът да запретне ръкави още отсега и догодина левицата вече да има другар в похода срещу Борисов. И това да става с нейно съучастие, т.е. задача номер 1 на БСП, в случай че генералът свири сбор, е да лансира свързвани с нея лица в редиците му, за да плетат нишки към “Позитано”.

Дали обаче президентът е готов на такава интеграция? Засега знаците му по-скоро сочат отрицателен отговор. Размножаване чрез БСП няма да донесе зачатие на онази непорочна формация, за която Радев намеква. Дори и той знае, че новите партии със стара физиономия се изгубиха още преди медиите да научат адреса на централите им.

Защо ГЕРБ?

Защото Румен Радев успя да спечели няколко бързи победи срещу Борисов, който не е свикнал да губи. Цака по устав управляващите в случая с указа за освобождаването на Младен Маринов - пише ли го в закона, пише го. Искате от държавния глава да гази законите? Еми, не искаме, ама нашите юристи казаха, че може, че е формалност. В крайна сметка си пратиха писмата за съгласуване.

Вторият трън в петата на Борисов и ГЕРБ тази есен е актуалното мерене на рейтингите. Формално поравно са отхапали скандалите между “Дондуков” 1 и 2 от този на президента и премиера, но всъщност одобрението за Радев не пада, пада леко това за Борисов, бе трендът в средата на септември. Равният резултат дойде от ръста на неодобрението за президента, но все едно какъв е точно прочитът на процентите, точката е на линията и се брои за Радев. Даже когато баща му се блъска с инвалиди по пътищата. Той почна да се изказва по всякакви теми, взе и качествата на новите министи да коментира, вместо да открива паметници и да говори за самолети. Народът се пооживи, харесва му.

И ако този човек, който менторски дава оценки от дистанция, се окаже с таен план да прави партия,

ще загуби

моралните основания

да критикува

властта. Ще е като тях, че и по-лош - нали е безпартиен обединител, какви са тези партийни строителства.

Няма луд, който, преди да е преполовил мандата си на върха на държавата, да погази конституцията и да трябва да освободи поста - а това би следвало, ако лично участва в партия. Но дори само говоренето как стои зад такава и тайно и? стяга редиците, е достатъчно половината министри на Борисов рязко да го задминат в таблицата с рейтингите. Така че подобно говорене определено е в полза на управляващите.

А какво става при самия Радев? Заявките му за нещо голямо стават все по-недвусмислени - “енергията на гражданите”, “диалог и сътрудничество с вас”, “да изведем страната на нова перспектива за развитие”... Впрочем за първи път някой в политиката

напомня в известна

степен царското

говорене

за общия потенциал на българите, с който бихме могли да се оправим за 800 дни, ако успеем да си сменим чипа.

Радев сам създаде очакването за някакъв проект, но в същото време е най-незаинтересуван да го пришпорват. Защото това му говорене още е част от президентския му “пубертет” - сега съзрява на този пост, търси физиономия, помпа мускули във фитнеса, флиртува, запознава се с нови хора, доказва се,

пробва си потенциала и мечтае за бъдещето си.

Радев няма още хората, с които може да реализира партия. Подхвърлени му от БСП лица ще минират изначално проекта. Разните “граждански квоти”, наложени от Първаново време в столетницата, са изтъркани. Обичайните заподозрени интелектуалци отдавна са употребени във всички възможни инициативни комитети, само на гроздобер още не са се пуснали. За такъв проект си трябват и големи спонсори, които на стара стръв няма да се хванат.

По-скоро в центъра и дори вдясно би погледнал Радев. Логично - градската интелигенция, която бе в широката периферия на старото СДС, е политически непредставена във властта. Някаква част от нея би припознала за свой човек опонента на ГЕРБ и на шумните, често неадекватни патриоти. Има и част от бизнеса, оставен извън Шенгена на обществените поръчки - единствен гарантиран източник на приходи. Той търси пътища към власт и ресурси. Това би бил гръбнакът на такава формация на Радев, а

не откровено червени

бизнесмени и

олевели бедни

Президентът обаче не разполага в екипите си с политически обиграни фигури, с които да го направи. Още не се е еманципирал от БСП, а това е задължително условие, ако тръгва по този път. Местните и европейските избори не са карта, на която да заложи политическото си бъдеще, трябва да наближат парламентарни.

Ако с евентуална формация гледа към втори президентски мандат или нещо друго по върховете на политиката, то още не и? е дошло времето. Но май за всички е добре дошло да поговорят за неродената му партия. А сред най-любопитните изказвания е това на социолога Андрей Райчев. Българските президенти правят две неща - събарят премиери и после си правят партия, която не успява, обяви той. /24chasa.bg