При все че все още не е приключила, възможни са няколко извода по отношение на протичащата 73-та сесия на Генералното събрание на ООН.

Извод №1: Тръмп - Нетаняху и религиозното дясно

Въпреки че тандемът Доналд Тръмп - Бенямин Нетаняху се роди още с избирането на първия за президент на САЩ, то кръщението на този съюз се извърши окончателно на тазгодишното Общо събрание на ООН. Зад двамата стоят сходни електорални коалиции, а те самите формулират идентични послания и политики. С оглед на тази симбиоза между тях, тандемът Нетаняху - Тръмп може да наречем глобалния център на религиозното дясно.

Когато се отнася до вътрешната политика, религиозното дясно поставя акцент върху запазването на традициите и обичаите на обществата, съхранени от рамката на суверенната национална държава. Човекът не е полово-неутрален и ценностно-релативизиран. Човекът и колективът са духовни площи, върху които има родствен и културен отпечатък.

Ето защо например съвсем скоро в Кнесета бе гласуван закон за Израел като държава на еврейския народ.

Когато се отнася до външната политика, религиозното дясно е скептично по отношение на глобалните политически проекти. В тях, според него, се "претопяват" националните специфики и интереси. Религиозното дясно има и по-скоро цивилизационно и историческо, отколкото другарско и вестникарско мислене: то възприема света като културно-хетерогенен, а не като културно-унифициран. В този смисъл, то е прагматично и реалистично, вместо да е идеалистично и глобално.

Оттук и частичното оттегляне на американски пари за звена и програми на ООН, така както и съображенията на САЩ срещу Международния криминален съд.

Извод №2: Иран е новата Северна Корея

Ако в речта си миналата година Доналд Тръмп отрупа Северна Корея с критично говорене и с някои и друг цветущ епитет, то в тазгодишната му реч мястото на Пхенян бе заето от Техеран: Иран бе посочен като хулигана на световната сцена, който трябва да бъде санкциониран.

По всичко личи, че американската външна политика чертае пред Иран път, който е идентичен на този, който извървя Северна Корея през последната година. А именно: налагането на интензивни санкции, които да не оставят друг вариант пред санкционираната страна, освен същата да "мигне" първа и да предложи среща на американския президент.

Въпреки че ЕС, Русия и Китай останаха в Ядрената сделка с Техеран и всички те се договарят за изработка на специален механизъм, чрез който да продължат търговията помежду си, американските санкции вече дават очевидни резултати: от Иран се оттеглят френският петролен и газов гигант "Тотал" и немският автомобилен производител "Фолксваген".

На практика никой едър бизнес не иска да рискува позициите си на американския пазар заради тези, които има на иранския. Така например, ако за 2017-та година на иранския пазар са отишли германски стоки на обща стойност малко под 4 млрд. долара, то германските такива на американския са на стойност почти 120 млрд. долара.

Ерго, когато от началото на ноември месец тази година влезе в сила вторият кръг от американски санкции срещу Иран - таргетиращи ключовия за икономиката на страната петролен и газов сектор - въпросът за евентуална среща между Доналд Тръмп и Хасан Рохани ще добие нова актуалност.

Извод №3: Енергиен суверенитет от Русия

Германия и строенето на "Северен поток 2" се превръща като брошката на ревера на Европейския съюз, която брошка е причина за гнева на американския президент. "Хвърлянето" на Германия и Полша в речта на Доналд Тръмп пред делегатите на ООН бе с идеята да ги противопостави като примери за две коренно-различни тенденции.

Първата тенденция, в случая с Германия, олицетворява енергийната зависимост от Русия и липсата на суверенитет на Берлин. Втората тенденция, в случая на Полша, представлява желанието за енергийна диверсификация на Варшава, така че тя да съхрани своя суверенитет.

Всичко това, разбира се, може да има и друг прочит, далеч не толкова идеалистичен и благороден. А именно: желанието на американската страна да намери пазар за своя втечнен природен газ (LNG). През 2017-та година едва около 10% от изнесения американски LNG е акостирал в Европа.

Така или иначе, Доналд Тръмп достатъчно ясно показва, че енергийната зависимост от Русия на трети държави е нещо, което не е по вкуса му и което може да формира отношението му спрямо тези страни.

Извод №4: Тръмп и Макрон - голямото съперничество

Ако Нетаняху и Тръмп формираха коалицията на религиозното дясно, то като техен основен опонент, изразяващ се от либерални и центристки позиции, се очертава френският президент Емануел Макрон. Същият полемизира с Доналд Тръмп (а де факто и с Нетаняху) по отношение на всички теми, които бяха засегнати на Общото събрание на ООН: Ядрената сделка с Иран, Израелско-палестинските отношения, миграцията, Парижките климатични промени, свободната търговия/протекционизма, глобализма/патриотизма.

Това е идеологически дебат, в който френският президент участва от името на либерално-секуларната и глобалистки ориентирана ос Париж - Берлин. Същата се очертава като конкурентна на оста на интровертното религиозно дясно: Вашингтон - Тел Авив/Йерусалим. Явно съперничеството между тези две оси и напрежението от него ще определят в голяма степен процесите в международните отношения оттук нататък.

Извод №5: Много шум за нищо

През последните години ООН не е формат, който може да се отличи с рационалност и ефективност. По-скоро по правило, отколкото по изключение, Съветът за сигурност на организацията е блокирал, което принуждава постоянните му членки да търсят други форми, чрез които да реализират интересите си.

Речите, които чухме на форума, със сигурност са интересни, доколкото те подсказват в какви ценностни хоризонти ще се движи светът в идните месеци и години.

Не трябва да придаваме обаче кой знае какво значение на тези речи. Не само заради това, че те бяха използвани в не малко случаи, за да бъдат адресирани вътрешно-политически аудитории, а не делегатите от Общото събрание.

Но най-вече поради това, че истински важните неща са били изговорени не пред широката публика, а на осъществените двустранни срещи.

В крайна сметка, някои от вас разбра ли какви ще са търговските отношения между САЩ и Обединеното Кралство след Брекзит? Докъде реално е стигнала денуклеаризацията на Северна Корея? Какъв вид има "сделката на века" (американският план за израелско-палестинската подредба)? Какво се случи с уж постигнатото по-рано през годината съгласие между ЕС и САЩ за премахването на митата между тях?

Ако тези въпроси получат отговора си, то това едва ли ще се случи в Ню Йорк.
Мартин Табаков, news.bg