Образователното издание „Моята България” разказва истинската история на страната. Това каза председателят на фондация „Българска памет” д-р Милен Врабевски, който е един от инициаторите за създаването на изданието, което днес представи пред журналисти, предаде репортер на БГНЕС.

„През годините видяхме, че липсва учебник, който безпристрастно и достатъчно толерантно, и интелигентно да представя българската история такава каквато е, и да играе ролята, от едната страна на обединител на нацията, а от другата страна съдържащ тази истина, за да могат нашите млади хора да растат, вярващи в себе си. Историята не ни прави велики, тя ни прави реалисти. Учим се от грешките на предците си, но се гордеем и с големите им постижения. По този начин израстваме с идеята, че сме част от една велика история и това ни дава повод да се гордеем, което пък е в основата един индивид да бъде успешен. Това е формулата за успеха на едно общество. Ако младите хора обичат родината си и са готови да оставят енергията си в нея, а не да търсят спасение в чужбина имаме нова форма за прогрес на обществото”, заяви д-р Врабевски.

Той добави още, че изданието е плод на двугодишен труд и то е подходящо както за деца от 4-7 клас, така и за техните родители, баби и дядовци. В него наред с основните моменти от историята на България са включени и по-малко известни събития и личности, които макар и да не са били водачи, са спомогнали за величието на страната ни. Д-р Врабевски разкри, че „Моята България” може би ще разгневи казионните историци, но това е истината и е крайно време тя вече да се знае от хората.

„Нашата цел не е да създаваме дискомфорт. Нашата цел е децата ни да растат с ясното убеждение, че независимо от всички компромиси, правени през годините с истинността на историята, която са учили истината рано или късно изплува. И вярваме, че това е изплуването й в момента, защото трябва да скъсаме с тоталитаризма, т.е. не може да живеем в лъжа и страх. Един такъв учебник ти дава свободата, а тя връща вярата в хората и ги превръща в свободни”, подчерта учредителят на фондацията.

Д-р Врабевски разкри, че ще раздаде 10 000 издания, а на пазара ще бъдат пуснати 2000 копия, набраните средства от които ще отидат за издаването на следващия етап от учебника, който ще бъде много по-подробен и ще обхваща децата на възраст от 13-18 г. Изданието „Моята България” ще бъде достъпно и в интернет на страницата moyata.bg, от където ще може да се чете или да бъде изтеглено напълно безплатно. По този начин до него ще имат достъп и учителите от българските училища в чужбина.

Проф. Пламен Павлов, който е един от авторите на образователното издание каза, че се е получил един хармоничен разказ за българската история, който е освободен от крайности и пристрастия, и максимално е олекотен от страна на тежката фактология.

„Не беше никак лесно да представим цялата история на България от дълбока древност до днес на 107 страници. Добре е илюстриран. В него има теми за млади и не за толкова млади – Волжка България, българите-мюсюлмани, българските общности в чужбина, мястото на жената в историята, такива теми, които на други места са игнорирани. Разглеждаме и комунистическия режим и посткомунистическия период”, каза проф. Павлов.

Директорът на издателска група „Просвета” Никола Кицевски, заяви, че е нужен нов прочит на историята и именно с това издание се прави такъв.

„От образователна гледна точка това издание е изключително важно, защото на практика цялата история не се изучава в един клас и наведнъж, т.е. децата трудно биха свързали всички събития, които се изучават в продължение на 3-4 години. Докато тук всичко е разказано от начало до край. Разказано е максимално кратко и максимално лесно за възприемане. Не гледаме на тази книжка като на някакъв пазарен продукт, а се стараем тя да стигне до колкото се може повече деца”, обясни Кицевски.

Той добави, че всеки учител по история ще получи „Моята България”.


Сред останалите автори на образователното издание са проф. Лизбет Любенова от Института за исторически изследвания при БАН, доц. д-р Веселина Вачкова, историк и преподавател в НХА и НГДЕК и проф. Пламен Митев от СУ „Св. Климент Охридски“. /БГНЕС