Още снимки:
test

Смартфоните не означават цифрова грамотност

24.09.2018 10.48

Г-н Неков, вие сте от най-активните ни представители в Европейския парламент (ЕП), които защитават интересите на българското земеделие, за което до момента годината не бе лека. Какви са последните ви инициативи?
Последните ми инициативи са свързани с болестите по животните, както и маркирането на овце и кози.

Искам да кажа, че съм силно притеснен от това, че вече и в България има случай на африканска чума по свинете. За съжаление, действията на управляващите не са своевременни. Нужно е да има информираност на хората и адекватни мерки. Във връзка с това нека всички потребители на термично необработени продукти от свинско месо, в т.ч. и при търговия онлайн, да изискват доказателства и документи от търговците/производителите, че животните, от които са добити месото и/или продуктите, са изследвани. Необходимо е да се потвърди, че им е взета проба за aфриканска чума по свинете при клането или непосредствено преди него и резултатите, получени от единствената в страната лаборатория - Националната референтна лаборатория за aфриканска чума, са отрицателни.

С това може да помогнете и на производителите в този труден за тях момент, като не ставате причина за разпространение на заразата.

Африканска чума по свинете е опасна, особено с това, че като мярка може да се поиска намаляване на стадата с Източнабалканска свиня и така да загубим тази ценна порода, която е живяла на българската територия от близо 2 500 години. А това ще бъде изключително жалко и недалновидно, защото това е уникална порода с уникално месо. От години работя с хора, които отглеждат породата и започнахме процедура по национална защита като Защитено наименование за произход. Няма да скрия обаче, че има много трудности и административни пречки, зад които стоят управленски решения и грешки. Страни като Испания и Португалия са защитили месо от сходна порода, и то сега, освен че е национален символ, носи и много добри доходи и се продава на висока цена по цял свят. Дори в българската хранителна мрежа присъства. Няма обаче управленска визия, че ние имаме подобна порода и можем по същия начин да я развием и наложим и на национално, и на световно ниво. Подобни казуси само доказват, за съжаление, че решения се взимат само в краткосрочен план, а не национално отговорно и с поглед в по-далечното бъдеще.

През тази година се наблюдава увеличаване на разпространението на болести по животните в Европейския съюз (ЕС) - като африканската чума по свинете, болести при преживните животни. Това се случи в региони като Румъния и България, които граничат с трети страни като Украйна, Молдова и Турция. Тези заболявания представляват сериозна заплаха, тъй като овцевъдството и козевъдството и отглеждането на свине често са единствените възможни икономически дейности там.

Затова аз и мои колеги евродепутати от Румъния внесохме предложения за увеличение с близо 40 милиона евро на бюджета на ЕС за 2019 година за разходи, свързани с борба с африканската чума по свинете и заболявания по дребните преживни животни.

Според мен е важно да се осигурят достатъчно финансови инструменти за борба с болестите, засилване на контрола по граничните пунктове и създаване на съоръжения, които да отделят податливите животни от тези, които са потенциални носители на зараза.

Отправих и питане към Европейската комисия (ЕК) във връзка със съмненията на наши животновъди за т.нар. "виртуални овце".

В обществото се породиха съмнения за фалшиви ушни марки на дребните преживни животни и за получаване на европейски субсидии за "виртуални овце". По данни на животновъди най-малко 300 000 са фиктивните ушни марки в България и това са "виртуални животни". Има и чести питания на животновъди за промяна на средствата за идентификация на животните. Затова и отправих питане към ЕК относно средствата за идентификация на селскостопански животни в държавите членки.

Експерти предлагат използване на метода "търбушни болуси" за маркиране на животните. Търбушният болус представлява керамичен цилиндър с дължина 5-8 и ширина 1,5 - 2 cм. Във вътрешността му е поместен микрочипът. Той се използва за идентификация на преживните животни — най-вече говеда, овце и кози. Подава се през устата и след преглъщане попада в стомаха на преживните и остава там. След това микрочипът се разчита от четящо устройство. Към този номер се добавя и номерът на ушната марка на съответното животно и данните се подават в идентификационната система на националната база данни.

Регламент № 21/2004 на Съвета от 17 декември 2003 година изисква задължителна идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите посредством средство за идентификация съобразно Приложението към този регламент.

Затова въпросите ми към ЕК са:

Може ли Комисията да предостави информация за това какви средства за идентификация на селскостопански животни (по-конкретно дребните преживни животни - овце и кози) се използват в държавите-членки?
Може ли Комисията да посочи в кои държави членки се използват "търбушни болуси"?
Смятам, че у нас е нужен по-голям контрол в сектор животновъдство и за да няма съмнения за злоупотреби. Добре е да се въведат по-надеждни методи за маркиране на животните.

Какво ви мотивира да поискате въвеждането на термина за качество "планински продукт"?
България може да е една от първите страни в ЕС с въвеждане на термина "Планински продукт".

Регионът ни е уникален, 40% от територията на България е с планински и полупланински релеф и страната ни трябва да се възползва от възможността да въведе термина "планински продукт". Българско сирене, мед, билки, месни продукти, произведени в планински райони са потенциални носители на престижното означение.

Въвеждането на подобен тип означения ще даде на продуктите видимост, гаранция за качество и произход, защита срещу имитации и злоупотреби, възможност за финансиране по линия на Общата селскостопанска политика (ОСП) и Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), с което да се даде допълнителен тласък за местното производство в планинските райони.

Не на последно място потребителите ще могат да имат още един избор за качествена и здравословна храна, купувайки "планински продукт".

94% от българите смятат, че продуктите от планинските райони са по-вкусни, а 89% на сто вярват, че те са и по-здравословни.

На 1 юни внесох в Министерство на земеделието и храните Проект на наредба за въвеждане на термина за качество "планински продукт". Имах разговори с ръководството на Министерство на земеделието, храните и горите, което подкрепя въвеждането му. Вече има сформирана работна група в Министерството, която да работи по въпроса.

Най-много съм доволен от обратната връзка, която получавам от земеделските производители при срещите ми, а именно, че те подкрепят тази моя инициатива и искат да се въведе това означение. Трябва да отбележа, че повече животновъди са привлечени от това, но очаквам да се включат пчелари и такива, произвеждащи растителни продукти.

Проектонаредбата предвижда да бъде създаден регистър на планинските производители. При установяване на нарушение на условията от даден производител той ще бъде блокиран от регистъра за срок от пет години, през които няма да може да продава стоката си с това лого.

Този незадължителен термин за качество е въведен вече в Италия, Австрия, Франция и Румъния. Целта е да се използва западноевропейският модел и селскостопанските стоки от планинските региони да бъдат изведени на преден план.

Надявам се до края на годината термина за качество "планински подукт" да бъде въведен и в България.

Изразихте и притеснение за цифровата грамотност у нас?
Да. Очаква се до 2020 г. 95% от работните места да изискват минимални дигитални умения. Към момента, в рамките на ЕС 40% от работниците не разполагат с умения в областта на цифровите технологии. За България този процент е 69%. Това, че имаме смартфони, не означава, че сме цифрово грамотни. Програмата за международно оценяване на учениците PISA показва, че в страните, които инвестират в информационни и комуникационни технологии в училищата, няма осезаемо подобрение в уменията за четене и писане при децата. Факт е, че нашите учебни заведения се нуждаят от адекватно IT оборудване, но това не е гаранция за резултати. Изграждането на основни умения по четене, писане и математика има много по-голямо въздействие върху подрастващите в сравнение с достъпа до високотехнологични устройства. В същия ред на мисли, не трябва да забравяме, че между ученика и модерното оборудване в класната стая стои учителят. Без неговото пряко участие нито една реформа в образованието не може да се случи. Добре подготвеният учител трябва да бъде в основата на повсеместното навлизане на новите технологии в учебния процес. Изглежда безсмислено да се инвестира в технологии, без да се инвестира в усъвършенстване на уменията и дигиталните познания на преподавателите. Бизнесът също трябва да поеме своята част от отговорността. Работодателите не могат да очакват, че подготовката на добре обучени кадри е единствено отговорност на училището. Те също трябва да участват в този процес на равни начала.

Вие също се включихте и в темата за двойните стандарти при храните?
По темата с различните съставки при храните започнах работа още преди повече от година. През март миналата година повдигнах въпроса в пленарна зала в Страсбург. Още тогава с мен започнаха да се свързват български граждани, които познават темата и същността на въпроса.

В началото на тази година с представителите на българските институции и неправителствени организации излязохме с конкретни предложения и общо становище за двойното качество на продуктите на единния пазар.

През февруари, внесох в Европейския парламент становище за двойното качество на продуктите на единния пазар, като същевременно го представих на заседание на Комисията по земеделие и развитие на селските райони към Европейския парламент.

Становището ми срещу двойното качество на продуктите на единния пазар бе прието с голямо мнозинство в ЕП

В него се казва, че ЕС трябва да предприеме мерки срещу двойното качество на продуктите на единния пазар, като се разработи единна методология и провеждане на сравнителни тестове на хранителни продукти в различните държави-членки, които да бъдат завършени възможно най-рано, за предпочитане през 2018 г.

Практиката "една марка, един продукт, различно съдържание и пропорционален състав" трябва да бъде спряна чрез изменение на член 6 и Приложение 1 на Директива 2005/29 / ЕО от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители.

В становището се включи и препоръка органите на държавите-членки и организациите за защита на потребителите да използват пълноценно вече възможните правни действия относно прилагането на законодателството на ЕС в областта на защитата на храните и потребителите.

Докато практиката "двоен стандарт" бъде спряна и с цел да се повиши видимостта на производителите относно използването на местни рецепти, следва да бъде въведена система за посочване на местните рецепти, използвани при подготовката на конкретни продукти, която да отчита предпочитанията на потребителите и да зачита тяхното право на информиран избор.

В становището е отбелязано създаването на специализирано звено за мониторинг и контрол в съществуващ орган на ЕС, което да наблюдава пропорционалното използване на съставките в идентични брандирани и пакетирани хранителни продукти и да оценява сравнителните лабораторни анализи за идентифициране на тези нелоялни търговски практики при предлагането на пазара на хранителни продукти.

Това е конкретна стъпка, която предприех, като български евродепутат и като част от общата кампания срещу тези унизителни за българите търговски практики.

На 13 септември Европейският парламент прие Доклад за двойното качество на продуктите. Така ЕС предприема мерки срещу двойното качество на продуктите на единния пазар, за да няма двойни стандарти при храните и другите потребителски продукти между държавите от Западна и Източна Европа.

Кое от постигнатото до момента ви удовлетворява?
Безспорно това, което ме удовлетворява най-много, е, че борбата срещу двойния стандарт се увенча с успех. Като докладчик по темата в Комисията по земеделие, аз съм изключително доволен дори от огромната подкрепа, която досието получи. 85% от всички евродепутати гласувахме за край на тази практика. Това е наистина впечатляващо, защото само преди няколко месеца по темата срещах силна съпротива от свои колеги от Западна Европа. Те отричаха това като проблем. След много преговори и срещи, включително и с представители на бизнеса, успяхме да постигнем този впечатляващ успех. Това не е просто личен успех, това е успех и за нашата страна и за милионите европейци, на които все още се предлагат храни с различно качество в сравнение със Западна Европа. Продуктовата дискриминация вече е към своя край. Надявам се, че през 2019 г. това вече ще е факт. /news.bg

Днес+

Коментирай статията


Последни от Интервю
13:03
Александър Ненков: Опира до морал - ходене до магазин не изисква каране в насрещното
22 ноември 2018 г.
16:11
Явор Нотев: За адвокатските си услуги получавам хонорари
11 ноември 2018 г.
09:10
Шкумбата: За пръв път като срещнах Любо Ганев, разбиваше през нощта вратата на къщата си с чук
09 ноември 2018 г.
19:20
Родителите на недоносени бебета трябва да вярват в децата си
04 ноември 2018 г.
12:28
Веселин Атанасов: В системата „Зелена карта“ се наблюдават огромни злоупотреби
09:33
Възможни ли са фалшиви новини, ако няма фалшива политика?
28 октомври 2018 г.
18:55
С милиони долари изкушавали Сергей Антонов и офицери от ДС, за да свидетелстват за „българска следа”
04 октомври 2018 г.
08:41
Застрахователите искат участие при изготвяне на новия договор в здравеопазването
24 септември 2018 г.
10:48
Смартфоните не означават цифрова грамотност
16 септември 2018 г.
11:27
Проф. Иво Петров: Най-новите методи подобряват прогнозата при инсулт на 90%
07 септември 2018 г.
11:11
Шофьорът на автобуса не помни нищо от катастрофата в Своге. Казва, че завил наляво, а не надясно
26 август 2018 г.
16:27
Александър Сано: Шофирането не е ала-бала, а е отговорност
28 юли 2018 г.
09:06
Проф. Николай Овчаров: С правилна политика общините могат да печелят от туризъм
16 юли 2018 г.
09:43
Огнян Златев: Нужно е решение за миграцията и за бюджета на ЕС преди европейските избори
13 юли 2018 г.
16:36
Д-р Елица Димова: Розетата не трябва да се използва като политически символ
05 юли 2018 г.
14:28
Проф. Георги Чобанов: Пътят на розата е българската отсечка от Модерния път на коприната
29 юни 2018 г.
10:06
Осман Октай: Призивът на ислямските терористи „Аллах акбар” вече е превзел кемалистка Турция
24 юни 2018 г.
08:56
Александър Кашъмов: GDPR не следва да бъде механизъм за репресия върху медиите
10 юни 2018 г.
09:18
Проф. Мария Славова: Бъдещето на дигиталната икономика е в образоването на учителите
24 май 2018 г.
08:58
Красимир Вълчев: Грешка е, че подвеждаща задача е в банката с въпроси за зрелостния изпит
08:54
Марин Марковски: Съдът беше тенденциозен по делото Йончева-Борисов
19 май 2018 г.
10:22
Йоханес Хан: Западните Балкани имат европейска перспектива
05 май 2018 г.
13:10
Членството в Еврозоната ще оскъпи живота с 2-3 стотинки
03 май 2018 г.
09:24
Таско Ерменков: Държавата трябва да бъде водеща при изграждането на АЕЦ „Белене“
01 май 2018 г.
15:13
Доц. Атанас Шопов: Априлското въстание ни направи политически субект на европейската карта

Най-четени от Интервю

Избор на редактора