Днес в родопското градче Широка лъка се събират хора отблизо и отдалеч, за да почетат паметта на екзарх Стефан по повод 140 години от рождението му.

Заупокойна Света литургия ще бъде отслужена от пловдивския митрополит Николай в църквата "Успение Богородично", а висок гост на годишнината е българският патриарх Неофит. В службата ще се включат и митрополитите от Светия синод.

В двора на църквата се намира и първото училище в селото, то носи името на Свети Пантелеймон и век назад е било изворът на просветата в родопския край. Предстои ремонт и реставрация на сградата, само преди седмици правителството отпусна за тази цел 760 000 лв на община Смолян.

Екзарх Стефан е роден в Широка лъка в семейството на поп Георги Шоков. Той завършва Богословското училище в Самоков, след това Духовната академия в Киев. Бил е учител в Пловдивската мъжка гимназия, а по- късно и в Българската духовна семинария в Цариград. През 1910 година приема монашески сан. Екзарх Стефан е участвал в комисията Карнеги и в комисията по сключване на мира с Турция през 1913 година. По-късно специализира богословие в Женева и Фрибург, изпълнява в същото време и някои дипломатически мисии на българските правителства. Ръкоположен е за епископ Маркианополски през 1921 година, а през 1922 е избран за софийски митрополит. Едно от делата, с които остава в историята, е заслугата му за спечеленото съгласие от Цариградската патриаршия за вдигане на схизмата, наложена от нея на Българската екзархия още през 1872 година. Той е и един от хората, застанали с целия си авторитет срещу опита българските евреи да бъдат спасени от концентрационните лагери през 1943. Още има живи евреи в Пловдив, които си го спомнят от оная злокобна нощ, която са прекарали събрани в едно училище. Тогава той заявява, че ще легне на релсите и няма да допусне влакът с тях да потегли. Заради тази си смелост той е провъзгласен за Праведник на света от израелския мемориален институт "Яд Вашем".

Екзарх Стефан ръководи Софийската митрополия до 1945 година, а на 21 януари същата година е избран за български екзарх с почти пълно мнозинство. В тази си роля той твърдо защитава авторитета на църквата, но новата власт не му прощава- през септември 1948-ма с правителствено решение е свален от длъжност и интерниран в с. Баня, Пловдивско под принудителен домашен арест. Там и умира на 14 май 1957 година. Тленните му останки са намерили покой в съборната църква "Успение Богородично" в Бачковския манастир. /БГНЕС