В петък, 21 септември 2018 г. на 64 години в дома си почина нашият скъп колега Георги Василски. Болестта дълго време не успяваше да го сломи физически, но все пак успя да ни го отнеме и да изпрати завинаги веселата му душа в небесните селения.

Съдбата на Георги Василски е свързана с Българското национално радио и програма “Христо Ботев” – репортер и редактор през 80-те години на миналия век, главен секретар на БНР, директор на програмата през 90-те, кореспондент на радиото в Букурещ, главен редактор през последните години от живота си.

Едва ли е имало подобен случай на толкова обичан радиошеф, притежаващ естествено съчувствие и съпричастие към развитието и проблемите на колегите си – професионални, битови, човешки!

Георги Василски бе многостранен радио-човек с богата журналистическа култура: публицист с тънък усет за социалните проблеми от ежедневието в редакционната коментарна рубрика “300 секунди”; драматург, саркастичен поет и присмехулен белетрист с няколко издадени книги; остроумен и забавен в сатиричните предавания на редакция “Хумор и сатира”. Самоироничен в поведението си, опознаването на неизвестните страници от националната ни история се превърна в “професионално хоби” през последното десетилетие от живота му. Със същото бликащо чувсто за хумор той възприемаше заболяването си, пред което нито за миг не мигна уплашено или самосъжалително. Обичаше живота и животът го обичаше, защото бе осъществен в професията и в житието си мъж - с много, много приятели в цяла България!

В програма „Христо Ботев“ Жоро бе личността, която с опита и реализма си намираше изход от всяка възникнала проблемна ситуация. Авторитетен, обаятелен, усмихнат – така ще го запомним, пишат журналистите в сайта на БНР.

Поклон пред паметта му! /БГНЕС