Патриархът благослови българите за 1125 г. от Преславския събор

България 16.09.2018 19:52

"Да бъдем честити и ние, че сме потомци на тези славни мъже и достойни българи, за които този ден беше абсолютно важен. Бог да благослови всички, които празнуват днешния ден".

Този благослов отправи към българите патриарх Неофит по време на честванията за 1125-та годишнина от обявяването на Преслав за столица на България, съобщи БНР.

Тържествата започнаха с благодарствен молебен в Дворцовата базилика в Националния историко-археологически резерват "Велики Преслав".

В молебена се включиха българският патриарх Неофит, митрополити от Светия синод, архимандрити от Сърбия и Украйна и църковен хор.

Негово светейшество призова единството, което сме показали при празнуването на началото на съборния живот на православната ни църква, да бъде водещ принцип занапред. Само чрез съборното единство между църквата и народа, държавата е просперирала през вековете, утвърждавайки се върху Христовото учение до днес.

Патриарх Неофит каза, че съвременниците ни трябва да бъдат изпълнени с признателност към тези славни мъже, организирали Църковно-народния събор в Преслав преди 1125 години. За предците ни този ден е бил от огромно значение. На нас носи вдъхновение, допълни Негово Светейшество.

Честването на 1125-та годишнина от Преславския църковно-народен събор във Варненската и Великопреславска епархия започна с литургия в Катедралния храм "Успение Богородично" във Варна.

По-рано Варненският и Великопреславски митрополит Йоан обясни защо тази годишнина е толкова важна за българите и за православието: "В църковно отношение се взема решение за езика на богослужението да бъде славянобългарски език и за изграждането на вътрешната система на църквата".

"Казваме, че "Съединението прави силата", а в ранно християнската държава, народ и църква са обединени в единодействие чрез съборността в Светата църква, т.е. тя обедини двата етноса - славяни и прабългари, в един духовен народ", обясни митрополит Йоан, припомняйки духовния смисъл на празника.

В богослужението във Варна участваха членове на Светия Синод, игумени на големи български манастири, свещеници от епархията. На литургията присъстваха кметът на града Иван Портних, областният управител Стоян Пасев, командирът на Военноморските сили контраадмирал Митко Петев, много миряни.

Припомняме, съборът е проведен в края на 893 или началото на 894 г. Той е едно от най-значимите събития в епохата на Първата българска държава и представлаява връх в християнизаторското дело на княз Борис I.

Съборът е проведен спонтанно по повод насилственото сваляне от власт на княз Владимир Расате поради опита му да възроди езическата религия.

Според Васил Златарски съборът е председателстван от Борис I Михаил и на него се вземат четири важни решения:

1. Княз Владимир да бъде детрониран и на престола да се възкачи брат му Симеон. Във връзка с това е приета промяна в принципа на унаследяване княжеската власт, съгласно която владетелят може да бъде наследен от своя брат. Дотогава единствено синът на владетеля е приемник на престола. Промяната е отразена от Йоан Екзарх в неговия Шестоднев.
2. Столицата на България да бъде преместена от Плиска в Преслав.
3. Византийското духовенство в страната да бъде прогонено и заменено с български клирици. Известно е, че през 893 г. Климент Охридски става епископ на Драгвиста и/или Велица.
4. Българският език да замени гръцкия в богослужението. С това той става официален език на българската държава. /news.bg
CHF CHF 1 2.00269
GBP GBP 1 2.28725
RON RON 10 3.9325
TRY TRY 100 5.59629
USD USD 1 1.80911