Миграция е „майка на всички проблеми“ в Германия, според министъра на вътрешните работи Хорст Зеехофер.

Трябва да отбележим, че неговата консервативна партия Християн-социален съюз /ХСС/ по принцип се явява съюзник на партията на канцлерката Ангела Меркел Християндемократическия съюз /ХДС/. Намиращата се под силен натиск в своята страна и загубила предишното си лидерство на европейската сцена, Меркел с нетърпение очакваше срещата си с Еманюел Макрон в Марсилия. Те заедно трябва да определят общата позиция на Париж и Берлин по въпроса с мигрантите на фона на нарастващото влияние на популистките лидери. Лидерите на европейските държави ще се съберат на 20 септември в Залцбург, точно три месеца след напрегнатата среща в Брюксел, посветена на миграционния въпрос.

В навечерието на изборите за Европейски парламент, които ще се състоят в края на май 2019 г., френският президент се опитва да създаде съюз на „прогресивните“ държави в противовес на националистическите и популистки правителства начело с унгарския премиер Виктор Орбан и вътрешния министър на Италия Матео Салвини, които го смятат за свой главен противник.

Докато френският президент решително осъжда тяхната ненавист към миграцията, Ангела Меркел е по-предпазлива по този въпрос. И ненапразно. След правителствената криза, започнала през юни тази година заради изказванията на нейния притеснен вътрешен министър, канцлерката беше принудена да се присъедини към твърдата позиция по този въпрос. Междувременно броят на мигрантите значително намаля в Германия от 2015 г., когато страната прие почти 1,2 милиона души.

Манията на ХСС

Още на парламентарните избори през 2017 г. някои от избирателите осъдиха политиката на канцлерката за приемане на мигранти. Съвсем наскоро протести с елементи на расистко насилие, организирани от крайнодесните в бившия град на ГДР Кемниц, потвърдиха, че проблемът с миграцията излиза на преден план. Тази мания на консерваторите от ХСС, традиционните партньори на християндемократите, в навечерието на регионалните избори в тяхната крепост Бавария /14 октомври/, където те рискуват да загубят абсолютното си мнозинство заради противопоставянето им с екстремистите от „Алтернатива за Германия“.

В началото на юли под натиска на Хорст Зеехофер, който заплашваше да напусне коалицията, Меркел се съгласи на компромис със своя съюзник от ХСС. В споразумението тя потвърждава, че мигрантите, които вече са регистрирани в други държави от ЕС, ще бъдат настанени в транзитни центрове на германската граница, а след това изпратени в страната, откъдето те са влезли на територията на ЕС. Но има един проблем. Тази договорка се нуждае от двустранни споразумение със заинтересованите страни, които още не са готови да дадат своето съгласие. А съседна Австрия, управлявана от дясна коалиция, въобще не желае и да чува за подобно нещо.

Берлин се сближава с Париж

„Не се мина много време и Германия се върна към логиката, подкрепяна от мнозинството в Европейския съюз, според която е необходим пограничен контрол и слагане на ред в миграционните потоци“, уточни Клер Демесми от Института за външна политика в Берлин. „При по-внимателно вглеждане ще установим, че много благородната политика продължи само няколко месеца. Германия продължава да подкрепя политиката на преразпределение на мигранти. С други думи, тя не иска да бъде единствената, която отваря вратите за мигрантите. Меркел, както и преди, се придържа към тази политика. Но тя не е съгласна с отказа на страните от Вишеграската четворка /Полша, Унгария, Чехия и Словакия/ да приемат мигранти. Берлин в момента е по-близо до стартовата позиция на Франция, според която трябва да се вземе решение, но решението е за ЕС“, добави тя.

Меркел не иска да се отделя от страните от Централна Европа

Докато Макрон избра стратегията за директна опозиция спрямо правителствата на евроскептиците, Меркел не иска да налива масло в огъня. Тя се стреми да поддържа с тях диалог, понякога и напрегнат, включително в Централна Европа. Така на 5 юли канцлерът се срещна с Виктор Орбан в Берлин, за пръв път за последните три години. „Ние ще защитаваме нашите външни граници на ЕС, но не за да се оградим от всички и да говорим само за затваряне и издигането на някаква крепост“, каза тя на Орбан по време на пресконференцията.

„Ангела Меркел е обезпокоена от факта, че Централна Европа тръгва по друг път“, отбеляза Анри Менюде, университетски преподавател в Париж. „Еманюел Макрон изглежда е взел решение и иска да мобилизира своите партньори на Запад. Германия, точно обратното, не иска да се откъсва от страните от Централна Европа. Първо, защото те са близки съседи. Второ, защото тя в някаква степен носи историческа и морална отговорност пред тези страни. И освен това тя е техен главен икономически партньор“, каза той.

Има и политикански интерес. Още един източник на разногласия с Париж. „Макрон би желал в Европейския парламент да има нов баланс на силите. Що се отнася до Меркел, тя иска да запази партията на Орбан в групата на Европейската народна партия, защото това ще й позволи да се укрепи като лидер в парламента“, смята Менюде.

Към това се добавят бъдещите назначения до края на годината или в началото на 2019 г. Германия се нуждае от подкрепата на Унгария, по-конкретно за назначаването на бъдещия председател на Европейската комисия. Дори ако трябва да се откаже от претенциите си за Европейската централна банка. Освен това Манфред Вебер, настоящият председател на ПГ на ЕНП в ЕП, официално издигна своята кандидатура за поста председател на ЕК. Той е член на ХСС... /БГНЕС

-----

Ромен Росо, „Експерс“.