Какво може да подпали чергата на Путин?

Избрано 07.09.2018 20:17

Шест месеца след преизбирането си господарят на Кремъл се опитва да успокои гнева, провокиран от пенсионната му реформа. И икономическият климат в Русия е помрачен заради срива на рублата, пише френското икономическо издание Les Echos.

Владимир Путин също ще трябва да се изправи пред пенсионния пъзел. Но прашката, която заплашва лидера на Кремъл, е много различна от тази, която чака Елисейския дворец. Защото в Русия протестът остава под контрол... Латентен, той е не по-малко опасен за властта.

Когато правителството, само часове преди церемонията по откриването на Световното първенство по футбол на 14 юни, обяви повишаване на пенсионната възраст, то всъщност започна реформа, престояла дълго в папките. Неизбежни промени с оглед на икономическите реалности и демографските тенденции, но шок за руснаците, които гледат на неприкосновеното си пенсиониране като на рядко социално наследство от съветската епоха, консервирано и обгрижвано от тогава.

След лято, в което възмущението на улицата и в интернет прерастна в протести, твърде показателни в очите на властите, Владимир Путин счете за нужно да поеме юздите в свои ръце. В телевизионно обръщение той обяви "отпускане": както е предвидено в законопроекта, възрастта за пенсиониране постепенно ще се увеличи от 60 на 65 години за мъжете, но за жените вдигането ще бъде ограничено от 55 до 60 години, вместо до 63, както беше предвидено първоначално. Кремъл се надява, че през есента приемането на реформата вече ще бъде обикновена формалност - т.е. както обикновено в Русия на Владимир Путин, без реален дебат нито в парламента, нито в медиите.

Но вдигането на пенсионната възраст, първото от 90 години насам, все още се възприема зле от населението. Непопулярността му може да се усети на местните избори тази неделя, 9 септември, макар и предварително спечелени от партията на Кремъл. След митингите си на улицата срещу реформата, комунистите, наричани "пенсионерската партия", трябва да се възползват от нея в избирателните секции. Без големи победи обаче.

Опозиционният лидер Алексей Навални призова за демонстрации в цялата страна в деня на изборите. Но властите му припомниха, че има забрана да излиза на улицата по време на избори. И беше осъден на един месец затвор.

Далече от триумфалното си преизбиране през март, което в условията на привидна демокрация, но без истинска конкуренция, му позволи да удължи с 6 години престоя си в Кремъл след 18 години на власт, Путин не е имунизиран от искра, която би сринала популярността му, реална и дълбока, но до голяма степен оркестрирана от пропагандата. Тя може да дойде от протестите срещу пенсионната реформа, но и от реакциите към най -различни обикновени събития. През пролетта замърсяването на депото в град Волоколамск и пожара в търговския център "Кемерово", две местни събития, създадоха реални облаци за президента, защото поставиха под въпрос системата му: от корупцията, която е източник на проблеми, до медийното отразяване,превърнало се в отричане на обществения гняв. При всеки такъв случай Путин все по-трудно се връща към реалността.

Друг по-опасен облак е надвиснал над руската икономика: внезапния срив на рублата за няколко седмици това лято. Всяко обезценяване на валутата, чрез увеличаване на вноса, подкопава един от успехите на централната банка и приоритет на правителството: борбата с инфлацията, която днес падна до най-ниското си ниво след разпадането на СССР (по-малко от 2,5%). Търговците и индустриалците чакат да видят еволюцията на рублата, преди да увеличат или не цените си. "Ще трябва да решим", каза лидерът на една от най-големите руски индустриални групи миналата седмица зад кулисите на автомобилното изложение в Москва - ключов сектор в Русия. След половин десетилетие спад в продажбите, но в пълен подем през последните месеци, автомобилите често се разглеждат като добър показател за икономическо здраве.

Едно е сигурно: причините за срива на рублата, както и повечето от проблемите в руската икономика, са разнообразни и в по-голямата си част основно вътрешни. Централната банка беше тази, която това лято поддържаше спада във валутата: с покачването на цените на петрола тя натрупа излишъци от приходи, които побърза да превърне в долари, далеч от официалната националистическа реторика. Руските врагове са не толкова в чужбина, колкото в самата Русия и именно те се радваха на упадъка на рублата, включително нефтопроизводителите, продаващи варели в долари, и индустриалците, изнасящи в евро.

Пропагандата на Кремъл сочи с пръст новите американски санкции, които бяха наложени във връзка с отравянето през март на бившия руски шпионин Сергей Скрипал в Англия. Във Вашингтон някои обещават залп от "драконовски" мерки, които биха могли да засегнат банковата система, способността за емитиране на дълга или достъпа до долара.

Влизайки в сила в края на август, първите санкции, свързани само със забраната за износ на определени технологични продукти за Русия, досега нямаха реален ефект. Нито върху рублата, нито върху икономиката, която в процеса на възстановяване след рецесията от 2015-2016 г. всъщност е застрашена от стагнация с темп на растеж, блокиран под прага от 2%, което е далеч от целите на Кремъл. Русия остава без нови двигатели за растеж, но все пак със същите структурни проблеми: зависимостта от суровините, ниските инвестиции, слабата инфраструктура или незадоволителната тежест на малките и средни предприятия.
Les Echos, Превод за news.bg: Петя Михайлова
CHF CHF 1 2.00105
GBP GBP 1 2.27568
RON RON 10 3.93076
TRY TRY 100 5.62834
USD USD 1 1.83027