С тържествено честване пред мавзолея-костница на княз Александър I Батенберг в столицата софиянци и гости на града отбелязаха 6 септември – Ден на Съединението на Княжество България и Източна Румелия, предаде репортер на БГНЕС.

Малко и големи се стекоха с венци и цветя в ръце, за да отпразнуват 133 години обединена България и да отдадат почит и признателност към родолюбивото дело на всички дейци, посветили живота си на каузата за Съединението.

„В хилядолетната история на нашия народ присъстват възходи и падения, страдания и победи, но едва ли са много миговете, които могат да бъдат сравнени със Съединението“, каза в словото си заместник-кметът на Столична община Тодор Чобанов.

„Великите сили са се борили за надмощие и е било писано, а не неписано правило, че всяка по-значима промяна на картата става само с тяхната благословия и подкрепа. В тази сложна обстановка на противопоставяне и надхитряния се осъществи едно българско чудо – Съединение. Чудо, сътворило се без външен диктат или внушение, без външни подбудители, без намесата на чужди армии. Можем отговорно да твърдим, както г направиха нашите деди тогава, че Съединението е чисто българско завоевание и самостоятелен успех на един достоен и смел народ“, смята Чобанов.

Кое налага да се стигне до този смел акт? На 3 март 1878 г., след 5-вековно прекъсване, се възстановява българската държава, обхващаща народа в неговите пълни предели. Но на свикания през лятото на същата година в Берлин конгрес, Великите сили взимат решение да разкъсат България на части. Северна България със Софийския санджак става васално княжество на Османската империя. От Южна България е образувана административно-автономна област с името Източна Румелия.

„Никой народ не е преминавал тъй бързо от опованието на една сбъдната мечта в ужаса на една катастрофа Националното обединение се превръща в съдба и задача на целия народ. Единна България става веднага върховна цел за всички българи“, отбеляза още Тодор Чобанов.

За успеха на Съединението той изведе на преден план и важната роля на княз Александър I Батенберг, в лицето на когото актът на Съединението намира пълна подкрепа. „Младият владетел се оказва на равнището на зрял и опитен държавник“, смята Чобанов.

Според него най-важните уроци на Съединението са, че България винаги е успявала, когато е била единна и когато всички са загърбвали политическите си пристрастия, партиен егоизъм и лични сметки. /БГНЕС