Едва ли има човек, който да не се усмихне, когато премине през облак от сапунени балончета. В интернет пространството има различни рецепти за перфектните сапунени мехури. Често те включват добавянето на глицерин, специални шампоани или дори лубриканти.

Но както всичко в материалния свят, балончетата също се подчиняват на химични и физични закони. В основата им са предпочитанията на молекулите на сапуна относно водата. Те имат две части - едната обича да се свързва с водните молекули и се нарича хидрофилна, а другата се стреми да не ги докосва, защото е хидрофобна.

Сапуненият мехур се състои от тънък филм, обграждащ празно пространство под формата на най-енергетично ефективната форма в природата - сферата. Тънкият филм всъщност представлява нещо като сандвич: два слоя сапунени молекули, а между тях - един слой водни. Тази специфична структура се образува поради стремежа на сапунените молекули да ограничат контакта си с водата и да взаимодействат с нея само в хидрофилните си части, които в случая се разполагат откъм водния слой, а хидрофобните са насочени към въздуха наоколо.

Сапунените мехури се пукат, когато се изпарят водните молекули от филма. Затова балончетата са толкова по-стабилни, колкото по-затруднено е изпарението, а сухите въздух и ръце са техен враг. Това е причината глицеринът да се препоръчва за по-дълъг живот на сапунените мехури - той формира слаби водородни връзки с водата и забавя изпарението ?.

На балончетата се радват не само децата, но и възрастните и дори домашните любимци. Това е забелязано от предприемчиви производители на играчки за кучета и котки, които са създали смеси за сапунени мехури с аромат на котешка трева или бекон, пиле барбекю и фъстъчено масло.