Манастирът „Седемте престола“ е сгушен в прегръдката на Стара планина, в долината на малката река Габровница, край село Еленов дол, община Своге, Софийска област.

От две години негов игумен е архимандрит Антим, който застана пред БГНЕС, за да разкаже историята на светата обител.

„Светата обител е датирана като духовно средище в края на X и началото на XI век. Манастирът е уникален със своята архитектура в църквата. Името Седемте престола идва от факта, че са обединени седем църкви в една. В храма има обособени седем малки църквички, които са пригодени за богослужение и носят имената на някой светец или библейско събитие, затова се казва и седемпрестолната света обител. Няма аналог в цяла Европа”, разказа отецът.

Той добави, че манастирът е просъществувал и след бурните времена на турско робство, макар че на няколко пъти е бил опожаряван и от него днес в автентичния си вид е запазена само църквата.

„Запазен е уникалният полилей „Хоро“, който е от 1819 г. и изцяло изработен от дърворезба. Полилеят е съставен от 15 части с оцветени дърворезбовани сцени. Имаме чудотворна икона на Осеновлашката Св. Богородица. Тук се намират и полилеите, дарени от руския имперски двор през 1820 г.”, разясни архимандрит Антим.


На това място е отсядал Вълчан Войвода, който е от съседното село Осеновлак, а много писатели са намирали муза, обгърнати от живописната гледка и уединението.

„Тук е творил патриархът на българската литература Иван Вазов, където създава една от най-красивите си творби „Клепалото бие“. В манастирския двор е погребан и един забравен творец и писател с псевдоним Змей Горянин (известен български детски писател - бел.ред.), който е от Русе. Той е съвременник на Вазов и е бил много близък с последния игумен на манастира йеромонах Христофор. Гробът му е тук по негово желание, след като прекарва последните си 5 години в манастира. В манастира е пребивавал и служел Софроний Врачански – епископ на Врачанска митрополия, в чийто диоцез тогава попадал и манастирът "Седемте престола", обясни игуменът на манастира.

Той каза, че днес манастирът се издържа с продажбата на свещи, икони, отдават земи под наем, както и от отдаването на стаи, в които посетители отсядат. Отец Антим разкри, че голям проблем за тях е покривът на църквата, който е в лошо състояние и добави, че съвсем скоро започва ремонтът му.


„Отпуснаха ни помощ от дирекцията по вероизповедания. Добавихме сума и от нас, благодарение на щедри българи, които още дават пари. Чакаме само времето да ни позволи и започваме ремонта му”, заяви отецът.

Във време на катастрофи и лошотии, отец Антим призова хората да се придържат към Десетте Божи заповеди и да живеят според тях. Така нещата ще тръгнат в добра посока, защото според него днес живеем без да спазваме правилата, не сме братолюбиви и милостиви един към друг. Архимандритът заяви, че най-важното е да останем човеци и сподели, че в своя живот той се води от максимата: „Ако можеш да помогнеш – помогни, ако не можеш – не пречи”. /БГНЕС