Едва ли има място за оптимизъм, че отношенията между Турция и ЕС могат да преминат от замразяване към нормализиране.

Напрежението, възникнало с Вашингтон заради ареста на пастора Андрю Брънсън, предизвика в Анкара възраждането на идеята за Европа и то съвсем неочаквано. Само преди година Турция обвини германските политици в нацизъм, но именно те сега един след друг заявяват готовността си да помогнат на страната да предотврати икономическата криза. Европейците са наясно, че е необходимо стабилността в Турция да бъде запазена. Двустранните контакти по телефона се ускориха, Берат Албайрак /министър на икономиката и зет на Ердоган/ предприема обиколка на Европа, Мевлют Чавушоглу за първи път от години бе поканен на срещата на външните министри на ЕС, известна като „Gynmich“. Групата за наблюдение на реформите, за която дори сме забравили, беше свикана този път в Анкара под името Група за реформаторско действие. Истина ли е всичко това? Да не би властите в Турция да си казаха в един момент „Чакайте, така не може повече. Ние най-добре да се върнем към присъединителния процес в ЕС, да започнем реформите, да отворим хоризонта пред Турция“? Или „Уви, лоша стана работата с Америка. Да намерим пари от някои места, да се снимаме с различни съюзници и да покажем на Тръмп, че не сме без алтернатива“, такива ли сметки си правят? Разбира се, че е второто. Независимо от това, сближаването на Турция с Европа може би случайно ще донесе някакви ползи за нас и дори няколко стъпки към нормализацията ще бъдат благоприятни в тази ситуация. И това е нещо добро. Но има някои неща, които ми пречат да бъда прекален оптимист.

Ще се възобновят ли преговорите за членство в ЕС?

Първата причина за предпазливостта ми по отношение на втората пролет с Европа е не шансът за преговорите за членството ни, а казаното от Емануел Макрон, че между Турция и Европа е необходимо стратегическо партньорство. С други думи, става въпрос за търговски алъш-вериш, а не за единство по критериите от Копенхаген и общите демократични ценности. За да се върнем към критериите от Копенхаген, ние се нуждаем от много сериозна демократизация. Но тя също не се вижда на хоризонта. Не за това се надявахме в началото, когато влязохме в предприсъединителния процес. Ние искахме да бъдем в първа лига, за да завещаем на бъдещите поколения една истинска демокрация.

В държавата има война между невежеството и разума

За да стане възможно сближаването с Европа, в държавната бюрокрация трябва да има разумни хора с мисъл за извличане на печалби за Турция, за нормализирането й и за недопускане да се скъсат връзките със Запада. Въпреки това, срещу малкото разумни и мислещи хора в държавата са изправени „ястреби“, които искат да откъснат Турция от света и нека никой да не забравя това. Тези имена стоят в 90-е г. и също както тогава открито повтарят тезите си за сигурността на държавата, като говорят за нейното търпение и са борбата срещу тероризма, но така отстояват личните си интереси. Режимът на БААС да се въведе в Турция, на тях няма да им пука. Те нямат друга визия, освен да ходят на работа със служебните си автомобили.За да се тръгне към реалното сближаване на Турция с Европа, са необходими някои символични стъпки. Но невежите и простите смятат това за заплаха срещу тях. И за съжаление, все още не знаем кой ще спечели тази битка.

Европа няма да даде пари

Друг проблем е, че очакванията от перспективите за сближаването с Европа са силно повишени. Несъмнено, Германия и другите европейски държави искат да създадат алтернативен свят, далеч от въображението на Тръмп. Те не искат Турция да се сгромоляса. Но Турция няма силата да бъде щит пред икономическата криза в Европа, нито опита и ноу-хауто. Европа не е в състояние да праща на Турция пари, които да изтекат в канала, няма дори институционален механизъм, който реално да задейства това. Ако ще да е Китай или Германия, но всички държави, обмислящи предоставянето на финансова помощ за Турция, ще изискат най-малкото икономиката й да се върне към системата, основана на правила и ред. Никой няма да приеме управление на икономиката с бакалски сметки, нито да пуска пари в черна дупка. Това означава завръщане към политиките, известни като „ортодоксални“ в икономическите програми, които години наред отстояваше Мехмет Шимшек. За да се случи това, Европа ще изисква стендбай споразумение с МВФ или с подобни на него институции, както и възстановяване на правилата и институциите в Турция. Но управниците в Анкара все още не са готови за тази идея и такова мислене. /БГНЕС

-----------------------------------------------------------

Аслъ Адънташбаш, в. „Джумхуриет“.