Писмото на Рудолф Джулиани можеше да бъде успешна лобистка операция. Скъпо платена и успешна, но ако я бяха задържали в границите на неоспоримата личност на бившия прокурор и бивш кмет на Ню Йорк и наред с това бяха запазили умерен тон.

Но отчаяните и политически неграмотни хора правят фатални грешки. Антена 3, Ромъния ТеВе, консулът на Румъния в Ню Йорк, назначен от Социалдемократическата партия (СДП), и много социалдемократи и членове на Алианса на либералите и демократите (АЛДЕ) се хвърлиха на темата като папуаси и вкараха думите на Джулиани дълбоко в устата на Доналд Тръмп, демонстрирайки индиректно, че самите те не дават пет пари за подателя.

Ливиу Драгня не е назначил американския президент, но като коментираше надълго и нашироко писмото и искаше от президента Клаус Йоханис да изрази позиция по него, индиректно предаде посланието, че става дума за позиция от най-високо равнище в САЩ, макар че няма какво да я коментира третият човек в държавата.

Бе направен опит в колективното съзнание да се насади един наратив, който очевидно не е бил съгласуван с Рудолф Джулиани: че самото американско правителство, начело с Доналд Тръмп, казва чрез г-н Джулиани, че подкрепя идеята за амнистия и помилване.

Естествено, че подобна глупост не може да намери почва, освен в държава, която не разбира нищо от лобита - изключително разпространена практика в САЩ, където платените пледоарии са законни, но се четат с правилния ключ.

Да не би някой да си представя как една сутрин Рудолф Джулиани, с подути и зачервени от безсъние очи, хвърля чашата си с кафе на земята и казва: "Край, не мога повече с тези протоколи в Румъния, не мога да спя и нямам апетит. Докато не дойде амнистията, няма да намеря спокойствие". Хайде да бъдем сериозни!

Превръщането на една класическа лобистка операция, абсолютно очевидна за всеки с минимална политическа култура, в политическа декларация на най-високо равнище, която би представлявала съществена промяна в позицията на САЩ по въпроса за борбата с корупцията в Румъния, абсолютно предвидимо предизвика категорични опровержения.

Най-важното дойде от Държавния департамент на САЩ чрез посолството. След което самият Рудолф Джулиани трябваше да се оправдава в медиите, включително в "Ню Йорк таймс" (което показва мащаба на щетите, нанесени на американската администрация), и да казва, че не представлява американското правителство и че е взел пари за изявлението си от фирмата на адвоката на Дан Адамеску - Луис Фрий, който на свой ред бе подателят на идентично писмо, изпратено преди известно време.

Нещо повече - посолството сметна за необходимо да препотвърди позицията на САЩ относно правосъдието в Румъния, която не включва амнистия под никаква форма, а точно обратното, след което посланик (Ханс) Клем направи изненадващо и достатъчно дълго посещение в кабинета на Ливиу Драгня.

Значи посланикът на Румъния в САЩ Джордже Майор е имал право, въпреки истерията, създадена от уточненията му, включително на равнище министерство на външните работи. Един след друг отчаяните папуаси хвърлиха през прозореца милионите, платени от Адамеску и Поповичу (става дума за двама румънски бизнесмени, осъдени за корупция, които са използвали адвокатските услуги на Луис Фрий - бел. прев.), и направиха на пух и прах лобистката операция. Та даже създадоха проблеми в САЩ на Рудолф Джулиани, обвинен сега, че е замесил САЩ в дипломатически скандал.

Под егидата на тази катастрофа, достойна за "Зорба гъркът", започва Изпълнителният комитет на СДП в Нептун. Това писмо трябваше да бъде един от малкото дарове, които Ливиу Драгня да сложи на масата на партията като гаранция, че амнистията и помилването са много близо.

Дори това не може да предложи на партията си Драгня. Главата на (шефката на антикорупционната агенция Лаура) Кьовеши, макар че има голямо символично значение, все още е твърде малко и е смятана повече за заслуга на (министъра на правосъдието) Тудорел Тоадер. Твърде малко най-вече, за да компенсира цената за имиджа на най-разрушителното управление, което е имала тази партия откакто съществува.

Процентите на СДП, когато не ги коафира (социолога Мариус) Пиеляну, намаляват. Марката СДП е вече дрипа. Социалното недоволство нараства, което вече се усеща и сред обикновените хора. Партията е ръководена от един диктатор, скрил се в имението в Скровища, до което имат достъп само трима души: Олгуца Василеску, Клаудиу Манда и Дариус Вълков. И от там идват едиктите.

Един толкова отчаян диктатор, че прибягва до диверсии от типа опит за убийство, който вкара партията в друга нелепост, диверсии, които не могат да прикрият онова, което ректорът на Националното училище по политически науки и публична администрация Ремус Прикопие заяви пред Зиаре: "Не изключвам възможността редица западни канцеларии да официализират това, което се знае вече неофициално, съответно г-н Ливиу Драгня да бъде обявен за персона нон грата. (...) Има гласове във Вашингтон, които искат г-н Драгня да бъде включен в списъка Магнитски, което очевидно би било унищожително не само за него, но и за СДП".

Едно след друго, нищо от това, което обеща Ливиу Драгня на своите съпартийци, не се осъществи, докато политическата цена е огромна, а Екатерина Андронеску - пряка потомка на Йон Илиеску в мисленето на СДП, даде гласност на тази истина в писмо, прочетено от седем милиона.

И за капак - сметката за насилието от 10 август (по време на митинга на румънската диаспора - бел. прев.) е елемент, който никой не трябва да пренебрегва, а той отвори твърда линия на конфронтация между Ливиу Драгня и (кмета на Букурещ) Габриела Фиря.

Драгня опитва да прехвърли отговорността върху Сперанца Клисеру, близка до Габриела Фиря, и разбира се, г-жа Фиря не преглътна горчивия хап, а г-жа Клисеру започна да говори за 10 август с кресчендо, което обещава цунами.

От политическа гледна точка не трябва да си някакъв гений, за да разбереш, че съюзът СДП-АЛДЕ скърца, г-н Таричану (Калин Попеску Таричану - лидер на АЛДЕ - бел. прев.) заема все по-твърди позиции спрямо г-н Драгня и СДП, а президентските му намерения са ясни. На този фон и управлението става нестабилно и съм сигурна, че никой не е забравил 2009 г., нито пък съдбата на Социал-либералния съюз (съюз между Национално-либералната партия и Социалдемократическата партия, който се разпадна през 2014 г.).

Така изглежда една партия, ръководена от един ограничен и отчаян диктатор, така изглежда една политическа катастрофа. Но за нея не е виновен само Ливиу Драгня. Виновни са социалдемократите, които го оставят да прави каквото иска - някои от опортюнизъм, други от страх. Те са тези, които унищожават СДП, съучастниците на Ливиу Драгня.
Йоана Ене Доджою, информационен сайт Зиаре,
превод на БТА