Няма как „Гражданска отговорност“ да скочи драстично и за кратко време, смята финансистът и бивш зам.-председател на КФН.

Казусът с кипърския „Олимпик“ е прецедент. За първи път се случва фалит на клон на застрахователна компания, която е извън България. От тук произлязоха и редица въпроси. Преди време и у нас имахме подобни проблеми с местни застрахователни компании. Мисля, че регулаторът, в лицето на Комисията за финансов надзор, си свърши работата. Друг е въпросът за комуникацията с надзора в Кипър и с обществеността в България, така че хората по-бързо да разберат какво е състоянието и всеки да си предприеме действия.

Това, което ни очаква сега е да се разрешат най-малко три неща. Първото – как да се плати на вече възникналите щети и как да се платят обезщетения на клиентите и на пострадалите лица от вече настъпили застрахователни събития преди датата на обявяване на фалита.Това би могло да стане от българските гаранционни схеми и след това да се потърсят претенции от кипърската страна за възстановяване на разходите.

Другият въпрос е за възстановяване, ако е възможно, на авансово внесени застрахователни премии и вноски по полици преди да бъдат прекратени. Има хора, които са внесли вноски и авансово са предплатили, но не могат да ползват тази полица. Те трябва да отидат в друга застрахователна компания и да направят нова полица, което е допълнителен разход. Може да се помисли дали е възможно да се възстановят тези вноски.

Третият въпрос, който би възникнал, е за щети, които са възникнали, но не са предявени. Може след фалита на „Олимпик“ да се появят нови, необявявани щети и за тях да се търсят претенции за плащане на обезщетения.

На дневен ред идва и въпросът откъде ще се вземат парите за обезщетения. Мисля, че няма нужда държавата да взима пари от бюджета, тъй като има достатъчно гаранционни схеми в страната. Имаме Гаранционния фонд за „Гражданска отговорност“, имаме Обезпечителен фонд в случай на фалит на застрахователно дружество, имаме и гаранционните механизми на Българските автомобилни застрахователи по линия на „Зелена карта“. От всичките тези механизми би могло да се плати на хората, за да не ходят в Кипър да си търсят.


В медиите се появи и търсене на взаимовръзка за драстичен скок на „Гражданска отговорност“ и фалита на „Олимпик“. Не би трябвало да се търси връзка. По-скоро цената на „Гражданска отговорност“ трябва да е едно балансирано съотношение с доходите. При положение, че над 2 млн. души в България правят този тип застраховка, очевидно е, че засяга голяма част от населението. Ако някой иска да увеличава цената - няма как да стане за кратко време, съобразно доходите и стандарта. Разбира се, лимитите на отговорност се вдигнаха много през последните години и са съпоставими с тези в Западна Европа. България все още изостава по отношение на средните суми на платените обезщетения, и в цената. Това нещо трябва да се движи нагоре плавно с увеличаване на доходите и стандарта на живот.

Появиха се твърдения, че „Гражданска отговорност“ за колите може да достигне до 800 лева. Тази цена може да е за камион, който извършва международни товарни превози, но за лек автомобил, особено от ниския и средния клас, е твърде висока цена за България. Вероятно някой ден ще имаме и такива цени. Моят съвет е да не се правят такива прогнози за драстично увеличение на цената.

Моят съвет към ощетените е на първо място да сключат нова „Гражданска отговорност“ на друго място, защото полиците вече са прекратени. При сключването на нова застраховка да проверяват, за да е валидна и в чужбина, когато пътуват да не са без „Зелена карта“ и да си избират внимателно партньорите, които правят бизнес и сключват сделки.

Появиха се анализатори, които сравниха „Олимпик“ с КТБ. Мисля, че аналогията е много далечна, защото едно е банка друго е застрахователно дружество. Фалиралата банка е местно юридическо лице, а кипърското дружество е клон. Освен това гаранционният механизъм за гарантиране на депозитите при банките, а при застраховането – друг. Има близки сходства, но една такава директна аналогия не бих направил. Както и не бих направил аналогия за причините за фалита на „Олимпик“ и КТБ.

Казусът „Олимпик“ не бива също да се смята, че предстоят още фалити. Има достатъчно възможности да се влияе за заздравяване на системата.От този случай е много важно да извлечем полза и поука. Когато казваме, че е прецедент, може би всички в бранша не са подготвени. Отсега нататък да не се повтаря. В тази връзка е много важно, че се подготвяме за кандидатстване в „чакалнята“ на еврозоната. Предстои ни нов преглед на финансовия сектор – включително банков и небанков, което значи, че ще фалитът ще допринесе за още един по-строг поглед върху системата. Заздравяване и капитализиране на системата и догодина по същото да имаме още по-голяма увереност да кажем, че сме си научили урока след фалита на „Олимпик“. /БГНЕС

------------------------------------------------------

Румен Гълъбинов, икономист, бивш заместник-председател на Комисията за финансов надзор.