Турската криза доминира сред заглавията на световните медии. Какво обаче означава тя и как би се отразила върху световната икономика и по-конкретно върху начина ни на живот. Отговор на тези въпроси, ще се опитаме да дадем сега.

Турция допринася за по-малко от 1% от световната икономика, като относително малка е експозицията на турския банков сектор в световен мащаб. Наскорошната силна обезценка на турската лира обаче доведе до истински хаос на развиващите се фондови и валутни пазари.

Сред инвеститорите все още е жив спомена за фалита на щатската инвестиционна банка Lehman Brothers и последвалата финансова криза. А според някои анализатори криза като тази в Турция е напълно възможно да предизвика отново "ефекта на домино" и да вкара световната икономика в нова дългова криза. Особено в среда на търговска война, която се вихри между САЩ и Китай.

Основните притеснения са, че случилото се в Турция, може да накара инвеститорите да започнат да изтеглят своите капиталовложения в развиващи се икономики, като тези на Индия, Аржентина и Мексико.

Всъщност сред европейските банки, с най-големи експозиции към турската финансова система са испанските банки. Тези активи обаче, съставляват едва 4.5% от общите им активи, според данни на Bank for International Settlements и J.P. Morgan Asset Management.

"Тези цифри не са особено притеснителни, по-скоро ни притесняват инвеститорските нагласи", според Сат Духра, портфолио-мениджър в Janus Henderson Investors, цитиран от CNBC.

Въпреки спокойствието на експерта обаче, акциите на испанската BBVA и италианската UniCredit, които имат звена в Турция, поевтиняха съответно с 3.3 и 4.6% през тази седмица.

Духра добавя, че развоя на събитията в Турция на практика добавя "бензин в огъня" в момент, когато инвеститорите и без това са крайно напрегнати заради случващото се между САЩ и Китай.

Развиващите се пазари, на практика са най-голямата жертва на турската криза. Индексният фонд iShares MSCI Emerging Markets, следящ представянето на индексите в региона се понижи с над 1% през тази седмица, макар турските активи да съставляват едва 0.6% от теглото на индекса.

Инвеститорите, на практика изтеглят средства от развиващите се пазари, което се отрази крайно неблагоприятно върху валутите на тези страни, а аржентинското песо и индийската рупия достигнаха до най-ниски стойности спрямо долара.

Акциите на финансовите институции в САЩ, Европа и Япония, също бяха сериозно засегнати. На значителни разпродажби, спрямо долара, бе подложено и еврото, към което левът е обвързан.

А по-скъпия долар се превежда, като по-скъпи суровини, които внасяме и в среда на високи цени на петрола, най-вероятно ще доведе и до по-нататъшно повишение в цената на горивата.

В крайна сметка, повишението на горивата, което е факт през последните няколко месеца, доведе до това, инфлацията в страната ни да достигне 3.5%. А подобна инфлация, в среда на рекордно ниски лихви по депозитите, най-добрите от които откриваме при нива от около 0.8% в лева, означава загуба на покупателна способност за спестителите.

Ситуацията може и да продължи да се влошава, ако някои от най-негативните прогнози на експерти, по отношение на еврото, се сбъднат. Има очаквания за по-нататъшно поевтиняване на еврото, спрямо долара и достигане на миналогодишното дъно на валутната двойка при 1.04!

Проблемите на Турция съвпадат с политиката на Фед на повишение на лихвите, което допълнително съдейства за поскъпването на долара.

Как се ескалира ситуацията в Турция?

Проблемите в Турция не са от вчера. До голяма степен те са политически и са свързани с недоверието на инвеститорите в режима на Ердоган. След изборната си победа през юни, Ердоган на практика засили властта си и обяви намеренията си да се меси по-активно в делата на централната банка. Това на практика постави началото на срива на валутата на Южната ни съседка.

Турската лира бе най-губещата валута спрямо долара през 2016-та година, когато загуби 17% от стойността си. През миналата година тя продължи да губи, макар и със забавени темпове.

Друг сериозен проблем, който води до низходящ натиск върху националната валута на Турция са чуждестранните инвестиции, на които се разчита за финансиране на големия бюджетен дефицит. А кризата на доверие инициира "пресъхване" на този източник.

Бюджетният дефицит възлезе на 20.4 милиарда турски лири (5.34 милиарда долара) през първите три месеца на тази година. През миналата година, страната привлече чуждестранни инвестиции в размер на близо 11 милиарда долара, 7.4 от които бяха под формата на инвестиции на фондовите пазари. Стойността на инвестициите, се понижи с 18.8%, спрямо привлечените година по-рано инвестиции в размер на 13.34 милиарда долара.

Поевтиняването на лирата задвижва така наречения "домино ефект". Спестителите в турски лири, които се опасяват от по-нататъшно поевтиняване на валутата, обменят спестяванията си в злато или в други твърди валути, което оказва допълнителен низходящ натиск върху националната валута на страната.

Трябва да се споменат и големите турски корпорации, взели кредити в други валути и чието дълговo бреме нараства, с поевтиняване на лирата. Това носи съществен риск за цялостната финансова система в страната...

Как ще се отрази евтината турска лира на Българите?

Поевтиняването на турската лира, е добре дошло за всички българи, които планират да прекарат септемврийските празници в южната ни съседка. Поевтиняването на лирата спрямо еврото и съответно лева, прави турските стоки и услуги по-евтини за българите.

Разбира се шопинг туризмът, е друга форма, с която може да се облагодетелствате от поскъпването на лева спрямо турската лира. /money.bg