В момента правим голяма книга за Перперикон. Това каза археологът проф. Николай Овчаров, предаде репортер на БГНЕС.

Проф. Овчаров даде подробности около развитието на разкопките в археологически комплекс Перперикон, намиращ се в Източните Родопи.

В подготвяната Голяма книга ще бъдат обобщени проучванията, които се извършват в обекта от 19 години и които предстои до голяма степен да отговорят на въпроса какво представлява Перперикон в Тракийската древност.

„Знае се, че има доста критики към идеята, че това е тракийска столица и че там има тракийски царски дворец. Както и към една хипотеза, която ние сме изказали – че там се намира светилището на Дионис, с прорицалище, което според Херодот било равно с това на Аполон в Делфи“, припомни проф. Овчаров.

Археологът допълни, че преди 20 години „бащата на тракологията” проф. Александър Фол сам определя Перперикон като една от главните столици на траките, а в него може би се намира търсеното от столетие прорицалище на Дионис, в което идвал и самият Александър Велики.

Проф. Овчаров подчерта, че на този етап работата по разкопките върви добре, особено след стабилизирането на времето и спирането на валежите. В момента археолозите работят в южния квартал на Скалния град, намиращ се в близост до най-голямата базилика, откривана досега в Родопите. Разкрит е и голям площад, а сега се проучват жилищните парцели на юг от акропола.

„Много интересен е и един средновековен квартал от XIII-XIV век. Като архитектура той не е толкова изящен, както тези от по-ранните периоди, но от друга страна е много важен, защото този период е най-добре осветен от историческите извори“, разказа археологът.

Той показа и няколко интересни артефакта, отрити при разкопките. Сред тях бяха два кръста, датирани от периода XIII-XIV век, които са били начупени по времето на превземането на града от османските турци. Бяха показани и две гривни на малко дете, открити в един от проучените гробове в некропола. „През Средновековието е имало доста епидемии и децата често са умирали в твърде ранна възраст“, обясни проф. Овчаров.

Той обърна специално внимание на разкрития дворец-светилище, който е една от най-трудните за тълкуване части в обекта, защото няма аналогия на други места. Процесът се затруднява и от друго обстоятелство – дворецът не е разкриван от екипа на проф. Овчаров. Работата по него е извършена в периода 1979-1982 година, но от направените разкопки е изчезнала цялата документация, с изключение на 3 черно-бели снимки, на които нищо не се разчита. „Това прави интерпретацията на двореца много трудна“, подчерта археологът.

Въпреки всички научни спорове обаче, Перперикон си остава уникален обект и това го доказват големият брой туристи и любители на историята, които го посещават. /БГНЕС