Повечето от нас смятат, че са по-млади или по-възрастни от реалната си възраст. Тази "субективна възраст" силно засяга физическото и психическото ни здраве. От резултатите от последните проучвания учените заключават: това на колко години се чувствате е по-важно от реалната си възраст. Защо е така?

Представете си за момент, че нямате свидетелство за раждане и възрастта ви се определя само от това на колко години се чувствате. Колко бихте си дали?

Подобно на височината и размера на обувките, броят на годините, които са минали от раждането ви, са неоспорим факт. Но фактът е също така, че всички остаряваме различно и много хора се чувстват по-стари или по-млади от реалната възраст.

Учените в последно време показват все по-голям интерес към тези особености. Те откриха, че нашата субективна възраст може да бъде ключ към разбирането на причините, поради които някои от хората разцъфват, докато други повяхват пред очите ни.

Това колко по млади от своята реална възраст се чувстват възрастните хора може да определи какви именно решения взема човек - и в ежедневието и от по-важно житейско значение, твърди Брайан Носек от Университета във Вирджиния.

Различни проучвания дори показват, че субективната ви възраст може да служи като индикатор за важни промени в здравето, включително и вероятността от смърт.

Оказва се, че думите "на толкова сте, на колкото се чувствате", могат да бъдат интерпретирани в най-прекия смисъл.

Сега учените, заинтригувани от тези резултати, се опитват да определят различните биологични, психологически и социални фактори, които формират индивидуалното преживяване на стареенето. И на тази основа да разберат как това може да ни помогне да живеем по-дълго и по-здравословно.

През последните 10 години най-различни нови изследвания се опитват да разберат до какви психологически и физиологични последствия може да доведе разликата в субективната и реалната възраст.

Една от най-интересните области в тези изследвания е как субективната ни възраст влияе върху нашия характер.

Общоприето е, че с възрастта характерът на човек омекотява, става по-малко екстровертен и по-малко отворен към нови преживявания. Тези промени в характера не са толкова забележими сред онези, които са млади по дух и са ясно изразени у тези, които субективно се чувстват по-възрастни, отколкото са в действителност.

Интересно е, обаче, че хората, които субективно се чувстват по-млади, наред с всичко друго стават по-малко невротични и по-съзнателни. Тоест те пак придобиват качествата, които идват с житейския опит, но не губят енергията и жизнеността на младата възраст. Следователно по-ниската субективна възраст не ни "замразява" в състояние на незрялост.

Да се чувстваме по-млади от реалната си възраст, вероятно означава и по-малък риск от депресия и по здрава психика в процеса на стареенето. Прибавете към това и по-доброто здраве, намаляване на риска от деменция и заболявания, които водят възрастните хора до болничното легло.

Яник Стефан от Университета в Монпелие анализира данни от три години изследвания, в които проследява живота на над 17 000 участници в средна и напреднала възраст. Мнозинството от тях се е чувствало около осем години по-младо от възрастта си. Но някои са се чувствали по-стари, като последиците от това са били много сериозни.

Субективното усещане, че сте на възраст от 8 до 13 години по-голяма от реалната е довело до повишен риск от смърт с 18-25% през периода на проучването. Както и до повече заболявания, дори вземайки предвид и други демографски фактори като образование, раса или семейно положение.

Има много причини, поради които субективната възраст влияе толкова много върху нашето здраве. Всичко това може да е резултат от кумулативни промени в характера. Например, тези от нас, които се чувстват по-млади и в напреднала възраст, продължават да се радват на пътувания или нови хобита.

Но механизмът, свързващ физическото и психическото здраве със субективната възраст, почти със сигурност действа и в двете посоки.

Ако сте депресирани, ако се чувствате физически слаби, често забравяте всичко друго, тогава най-вероятно се чувствате стари.

Кога именно ние започваме да разбираме, че за нашия мозък и за нашето тяло имаме различна възраст. И защо става така?

Както може да се очаква, повечето деца и юноши се чувстват по-възрастни, отколкото всъщност са. Това обаче се променя на около 25-годишна възраст, когато самоусещането започва да пада под реалната възраст.

Към 30-годишната възраст вече около 70% от хората се чувстват по-млади, отколкото са всъщност. И с течение на времето това несъответствие само расте.

Пиковите моменти в променяна на отношението към възрастта ни са няколко през живота. Над 60 процента от 20-годишните искат да са по-възрастни. Но след 26-та година вече 70% предпочитат да бъдат по-млади, а от този момент повечето от нас "слагат розови очила" по отношение на годините си.

Някои психолози предполагат, че по-ниската субективна възраст е един вид самоотбрана. По този начин се предпазваме от негативните стереотипи, свързани със застаряването.

Със съкращения от BBC Future, money.bg