Страната има правото да се присъедини и все пак лидерите на ЕС шикалкавят

Трябва ли България да бъде допусната до еврозоната и банковия съюз на Европейския съюз. Този въпрос се обсъжда от европейските политици това лято.

На теория, разбира се, България има не само правото, но е и

законово задължена

да се присъедини

и към двете според условията на приемането и? в блока.

На практика обаче отговорът на европейските лидери на искането на България да влезе в Обменно валутния механизъм (ERM II) - предшественика на приемането на еврото, беше хладен. Въпреки че в края на юни по принцип те дадоха съгласието си, отложиха нещата възможно най-много, посочвайки период за присъединяването “поне година”.

Предпазливост

Тяхната предпазливост не се дължи на макроикономическата позиция на България. Страната без проблем покрива Маастрихтските критерии. Това, от което европейските политици не са доволни, са ниските нива на доходите в България, неспособността и? да се справи с корупцията и целостта, или по-скоро липсата на такава, на банковия сектор.

На пръв поглед тази предпазливост изглежда разумна. Българските институции остават слаби, а правителството - калпаво.

Притесненията относно стабилността на банковия сектор също не са неоснователни. Минаха само четири години от

срутването на

четвъртия най-голям

кредитор в страната

- КТБ, което изкара наяве шокиращи пропуски на ръководството и надзора и?.

Последиците от този скандал доведоха до привеждането под отговорност на двама заместник-управители на Централната банка заедно с основния акционер в КТБ, повече от дузина членове на състава и? и двама местни финансови инспектори.

Случката е наистина толкова лоша колкото изглежда, но все пак е малко подвеждаща. Банковият сектор в България е имал своите проблеми, но няма причина да се очаква постоянна криза.

Всички освен 3 от най-големите 10 банки в страната са част от западни групи, включително сегашния лидер на пазара УниКредит Булбанк.

Втората по големина банка - Банка ДСК, е собственост на унгарската ОТП. Помежду си останалите 8 съставляват повече от две трети от всички банкови активи в България. Най-големият оцелял местен кредитор - Първа инвестиционна банка (ПИБ), се нарежда на четвърто място по общи активи и има депозитна база от 7,4 млрд. лв. (4,4 млрд. долара).

Освен това, ако нещо лошо се случи в сектора, шансовете останалите страни в ЕС да бъдат засегнати, клонят към нула.

Спасителни мерки

От една страна, България има своя, щедра добре финансирана схема за гарантиране на депозитите.

От друга, Европейският съюз няма. В края на юни лидерите на еврогрупата за пореден път

не успяха да

постигнат съгласие

за създаването на

обща схема за блока,

така наречения Трети стълб на банковия съюз.

Остава Единният фонд за преструктуриране, който няма задължението да спасява фалиращи български кредитори.

Във всеки случай България вече е доказала, че е способна да спасява собствените си банки. През 2014 г. го стори с ПИБ и лесно може да си позволи да го направи отново, имайки предвид че съотношението на държавния и? дълг спрямо БВП е само 25%.

Тогава защо европейските лидери

се мотаят с

разглеждането на

молбата на България

да се присъедини към еврозоната и банковия съюз?

Едно от твърденията е, че блокът е бил твърде снизходителен към новите си членове в миналото и вече е време макар и късно да наложи някаква дисциплина.

Но защо това да е насочено точно към България? Все пак преди по-малко от четири години Латвия прие еврото въпреки добре известната склонност на някои банки да перат руски пари.

Появява се подозрението, че някои европейските политици съжаляват за решението си да приемат членството в блока на държави като България поначало и сега

се опитват да се

отметнат от

ангажиментите,

които са поели по време на процеса.

Ако случаят е такъв, би трябвало да го кажат - а не да се крият зад страховити приказки за българските банки. /24chasa.bg