Изправен, с цигара в ръка и облечен в съвсем обикновено зелено сако – Матео Салвини успява да се слее почти напълно със своите охранители и сътрудници. Политиците в Италия предпочитат шити по поръчка костюми и ризи – дрехи, които ги отличават от заобикалящия ги антураж. Но не и Салвини. В някои случаи той носи вратовръзка, но тя неизменно виси разхлабена от яката му.

В Рим след официално събитие в средата на предизборната кампания за парламентарните избори през тази година, журналистите търпеливо чакаха Салвини, който пушеше спокойно и проверяваше телефона си.

„Защо сте срещу имигрантите”, зададох въпроса си аз, след като той бе изхвърлил изпушения фас. „Аз съм срещу нелегалните имигранти”, поправи той. „Твърде много от тях са опасни за Италия и Европа”.

Неговите думи опънаха чувствителна струна в електората. Три месеца по-късно, партия „Лигата” на Салвини се представи по-добре от очакваното на изборите. През юни той положи клетва като вицепрезидент и вътрешен министър в коалиционното правителство с популисткото движение „Пет звезди”.

Двете партии издигнаха кандидатурата на относително непознатия бивш професор по право Джузепе Конте, който е почти напълно безпомощен като премиер. В резултат Салвини се превърна в най-влиятелната фигура в правителството.

Това бе кулминацията на шеметната му политическа кариера, която започва докато той е още тийнейджър. Той встъпва в политиката като лявоориентиран активист преди да се трансформира във водещ говорител на италианското националистическо дясно крило.

Салвини се присъединява към „Северната лига” по време, когато тя иска независимост за останалата част от Италия. Партията вярва, че Южна Италия дърпа назад по-благоденстващия север, и нейните членове дори създават шеговита песен, в която южняците са мръсни и мързеливи.

„Има лоша миризма/

Дори кучетата не я понасят/

Може би неаполитанците са наблизо/

Те носят холера и често ги тресат земетресения/

Те никога не се къпят със сапун.”

В Италия всички политически партии имат свои малки градове–държави. Салвини започва работа в партийния вестник на „Северната лига”, работи и за партийното радио, и така заема мястото си в ляво ориентираното крило на движението – позиция, която той подчертава с игла за вратовръзка с образа на Че Гевара.

Алесандро Морели е близък приятел на Салвини, с когото са израсли заедно и сега е негов довереник като депутат на „Лигата” в парламента. „Ние винаги ще водим политика, с която ще защитаваме интересите на обикновените хора”, заявява той. "Поставихме плакати, издигахме палатки, разпространявахме пропаганда - винаги бяхме близо до хората, дори и тогава можеше да се види, че той имаше лидерски качества".

През 1993 година, едва 20-годишен, Салвини е избран в общинския съвет на Милано. Шест години по-късно, с намек за популизъм, той отказва да се здрависа с гостуващия в града италиански президент Карло Адзельо Чампи. „Не благодаря”, заяви той. „Вие не ме представлявате”.

Антиюжняшките възгледи на Салвини дори леко помрачават собствената му сватба с Фабриция Йелузи през 2013 година. Двойката се развежда седем години по-късно през 2010-та.

„Беше лудост”, споделя тя пред Би Би Си. „Моите корени са от Пулия, в Южна Италия, а той е от севера. Като начало той имаше четирима роднини там, а аз 200”.

„Когато трябваше да разрежем сватбената торта той свали ризата си и облече една със зелен цвят – цветът на „Лигата”, и всички негови приятели започнаха да припяват антиюжняшките песни на движението. А всички мои роднини, които бяха в другия край на залата, започнаха да дюдюкат. Ето това бе моята сватба!”.

Салвини е бил депутат в Европейския парламент, но не иска да прекара цялата си кариера като дребен политик. Разделяне на Италия – основната цел на „Лигата”, е малко вероятно да се случи. Той иска национална власт, което означава трансформиране на „Северната лига” в по-широкообхватна италианска партия. През 2013 година, когато партията печели 4 процента на изборите, той получава лидерското място. Постепенно той измества партийния фокус – принципният враг повече няма да бъде италианската държава. Вместо това врагът ще бъде Европейският съюз.

„Когато грешната Европа бе създадена, ние осъзнахме, че врагът просто не беше Рим, а се беше преместил в Брюксел”, заяви Алесандро Морели – депутат на „Лигата” и дългогодишен съюзник на Салвини. „Дори нещо повече – той не представляваше италианците. Поради тази причина осъзнахме, че Брюксел е политическия враг”.

Салвини премахва думата „Северна” от името на „Лигата” и превръща своята партия в национално движение. Но като цяло той запазва стила на партията – нейното лесно за разбиране популистко послание, че има врагове, заплашващи народа. В добавка към Европа, той посочва и втора заплаха – имиграцията.

От 2014 година над 640 000 имигранти са стъпили на италианските брегове – мнозина от тях са заминали за други европейски държави, но и мнозина са останали.

„Той е хамелеон, политик, който променя цвета и формата си за собствено удобство и според политическата ситуация”, казва Матео Пучиарели, авторът на „Анатомията на популиста: Истинската история на Матео Салвини.”

„Днес той играе ролята на лявоориентиран шериф. Но познавайки го отблизо ще кажа, че това не е неговата истинска природа. Това е характер. Някои от нещата, които казва публично са смущаващи и страшни, но човешката страна на Салвини е различна. Но това не го прави ОК”.

Салвини демонстрира две очевидно противоречащи си умения, от които се нуждае всеки успешен популистки политик: основно послание, и желание да го адаптираш или изоставиш, когато настъпи необходимост от това. Той наследява италиански политически пейзаж, оформен от първия популист в страната – Силвио Берлускони. Бившият премиер направи себе си най-голямата търговска марка на движението си. Затова Салвини реши да последва примера му. Това бе нещо, на което той очевидно се наслаждаваше. А и очевидно се бе отворила ниша. По същото време начело на страната бе Матео Ренци – от лявоцентристите, политик, който следваше примера на Клинтън, Блеър и Обама. Очевидно имаше място в Италия за едни анти-Ренци, някой, който не прекарва цялото си време като лектор на семинари за глобализацията.

„За добро или за лошо, Салвини е съседското момче”, заявява неговият биограф Матео Пучиарели. „Той е типичен син на италиански родители, достъпен, много обикновен, някой, с когото можеш да говориш за всичко.”

„Той живее е предградие на Милано в малък апартамент”, допълва Пучиарели. „Обича футбола, красивите жени, храната и да прави снимки на залезите. Той е най-обикновен италианец.”

Изненадващо все още никой не беше заел това пространство в италианската политика. Матео Ренци бе твърде проглобалист. Вечно амбициозният Берлускони може и да говореше по лесноразбираем начин, но милионерът, колекционер на футболни отбори и романтични афери, е някой, с когото трудно би могъл да пиеш бирата си. Бепе Грило, основателят на популисткото движение „Пет звезди”, бе твърде ексцентричен, за да се приема нормално. Евентуалният наследник на Ренци на премиерското кресло – Паоло Джентолони, бе суховат и предпазлив с медиите аристократ, който вероятно щеше да е по-щастлив да разговаря тихо за историята на фреските.

Колкото повече Салвини действаше като най-обикновен, макар и публично ориентиран италианец, толкова повече той се обвързваше с хората. Той осъзна, че политиците, които прекарват голяма част от времето си в разговори за врагове, трябва да показват и чувство за хумор.

През декември 2014 година той позира полугол на корицата на клюкарското списание „Оги”, като носеше само зелената вратовръзка на партия „Лигата”. Заглавието бе: „Ще поверите ли Италия на този човек?”.

Все още не, бе отговорът. Но тази партия се издигаше в проучванията. Той продължаваше да води свое шоу в радиото на „Лигата” – Радио „Падания”. Като се има предвид дългогодишния му опит в отговарянето на слушателски въпроси, вероятно е отговорил на повече въпроси на хората, отколкото всеки друг действащ италиански политик.

Като много други популисти, Салвини заснема и поства свои собствени видеа и публични изяви онлайн.

През май 2017 година той заснема нощта, която прекарва в мигрансткия център Минео в Сицилия – един от най-големите от този вид в Европа. Видеото, как той спи с мигрантски лагер привлече внимание. То само подчерта допълнително посланието, което той написа след визитата си там: „Продължавам да съм убеден, че продължават опитите с етническата подмяна на едни хора с други. Това не е спешна имиграция, а организирана имиграция, която цели подмяната на италианския народ с друг народ, на италианските работници с други работници.”

Салвини намеква за конспиративна теория, според която европейските елити имат детайлно разработен план да заменят собствената си работна сила с мигранти.

„Салвини използва думи и идеи, които за пръв път бяха развити в екстремистки дясноцентристки кръгове”, заявява Валерио Ренци, авторът на „Булдозерната политика: Лигата на Салвини и европейската десница.” „Например – борбата срещу предполагаемия опит за етническа подмяна на европейските народи. Това е конспиративна теория. Салвини преведе тези идеи на телевизионен език – идеи, които бяха родени в инкубаторите на крайнодесните в Италия и Европа.”

Салвини поднася своето послание със смесица от шеги и апокалиптични предупреждения. „На колко мигранти давате подслон в дома си?”, се пошегува той като водещ по Радио „Падания” през април 2014 година. „Ядете ли банани? В днешно време, ако не ядете бани сте смятан за расист.”

„150 мигранти идват във Венето тази седмица и ще бъдат разпределени в региона”, каза той на слушателите си в своето шоу през февруари 2015 година. „Това е етническо заместване, координирано от Европа.”

По време на кампанията за парламентарните избори през 2018 година той нарече имигрантите „армия от добре изпечени крадци и престъпници.” „Рискът в случая е, че той легитимира най-ужасните импулси на тази страна”, казва биографът на Салвини Матео Пучиарели.

„До преди няколко години хората се срамуваха да казват определени неща по адрес на имигрантите, да говорят открито за правото да застрелят крадец. Със Салвини те получиха пълна свобода. От културна перспектива той отвори вратите на изключително негативни импулси, които винаги са били наблизо, но се са били явни.

Във всяка една държава, думите и фразите носят свои собствени спомени. Директният изказ на Салвини напомня на някои италианци на ерата на Мусолини през 20-те и 30-те години на миналия век, когато обидите бяха последвани от формалното преследване на малцинствените групи. В частност, предложението на Салвини ромските общности в Италия да бъдат подложени на преброяване, напомни за расовите закони от 1938 г., приети от Мусолини. Това не е обвинение към Салвини във фашизъм. Просто искам да кажа, че неговите думи напомнят за дългата историческа памет.

Обсъждането на тези идеи не се случва в изолация. През февруари 2018 година, бивш местен кандидат на „Лигата” рани шестима имигранти при стрелба от преминаваща кола. Имигрантите, и тези които защитават правата им, сега се страхуват за собствената си безопасност.

Лаура Болдрини, председател на долната камара на парламента от 2013 до 2018 година, се превърна в мишена на словесните нападки на Салвини. Той я избра, защото в миналото Болдрини бе говорител на върховния представител за бежанците на ООН, и бе символ на всичко, срещу което се бореше той.

„Всеки път, когато имигрант извършваше престъпление, или имаше престъпление, изнасилване, грабеж, той наричаше имигрантите „контингента на Болдрини”, заяви бившият председател на парламента. „Хората обвиняваха мен. Беше ужасно. Получавах изключително насилствени и смъртни заплахи. Тази кампания имаше последствия върху живота ми. Имах нужда от охрана. Никога не знаете кога заплахите са реални и кога не.”

„Спрете да тормозите имигрантите”, призова тя Салвини. „Започнете да работите по реалните проблеми. Опитайте се да бъдете компетентен и отговорен. Спрете да използвате социалните медии по този агресивен начин. Бъдете сериозен. Действайте като министър.”

Много от дясноцентристки ориентираните италианци споделят казаното от Болдрини. Но е малко вероятно те да окажат влияние върху неговите цели. Приятелите на Салвини споделят, че той е доста добър в това да не обръща внимание на критиките.

„Той се смее на всички шеги, които се разказват за него”, казва бившата му съпруга Фабриция Йелузи. „Никога не го видях да се обижда на шега по негов адрес. Не знам как го прави, но е добър в това да не позволява на подобни неща да му влияят.”

Но не винаги случаят е такъв. Кожата на Салвини може би не е толкова дебела, колкото си мислят съюзниците му. През юли 2018 година той завежда дело срещу писателя Роберто Савиано, след като Савиано го обвинява във връзки с мафията.

Лидерът на „Лигата” се надсмива на либералните критици с нарастващия брой на своите съюзници в приятелски настроени националистически движения на Запад. Салвини често е давал своята подкрепа за Марин Льо Пен във Франция, както и за президента Тръмп. Той бе заснет и на Червения площад в Москва с тениска с образа на Путин. През 2014 година отиде до Северна Корея, след което заяви: „Радвам се, че отидох там. Има очарователно чувство на общност. Има много деца, които играят на улицата, а не със своите компютърни игри”.

Малко след като зае поста си, Салвини обяви намерението си да създаде паневропейска Асоциация на националистическите партии, способна да промени посоката на Европейския съюз. Това го поставя в директна опозиция на френския президент Еманюел Макрон, който на практика е лидер на либералните движения на континента. Съревнованието Салвини-Макрон може да определи бъдещето на Европейския съюз.

Началото винаги е белязано от големи обещания. Матео Салвини определено изглежда като да се наслаждава на противоречията и вниманието. Той често може да бъде видян да си прави селфита с всеки, готов да позира заедно с него.

Преди години много обикновени италианци щяха да бъдат изключително предпазливи да застанат до съвсем нормално изглеждащият лидер на северняшка партия, който се надсмива над южняците, европейците и имигрантите. Но Италия се промени. За момента това е страната на Матео Салвини. Въпреки това Италия има навика да отхвърля тези, които някога е приемала като спасители.

„Не мисля, че това ще просъществува в дългосрочен план”, казва биографът на Салвини Матео Пучиарели. „Този непрекъснат цикъл от постоянни атаки, отклоняване на вниманието, създаване на илюзии, промяна на възприемането на реалността… може и да работи при сформирането на правителство, но не може да просъществува, когато ти си правителството.” /БГНЕС

--------------------------------

Джеймс Рейнолдс, Би Би Си