Иво Енчев избира да напусне града, за който е мечтал, за да заживее по нов начин, последван от съпругата си и малката им дъщеря.

Родом от малък град във Врачанско, като ученик той иска да живее в София. И това се случва – след казармата Иво отива да учи икономика в столичен ВУЗ.

Открих новите хоризонти на града, нови хора, предизвикателства. Неща, които липсват в малкия град, разказва той.

Завършва, успява да купи и апартамент – започва сигурна и добре заплатена работа. Среща и жената, с която иска да бъде завинаги – Силви. Тя също е дошла в столицата, дори от по-далеч – Царево.


И така те … решават да идат на село. Но не в село, близо до големия град, а такова в Странджа.

Продават апартамента и купуват къща – с двор и градина. Точно тя е любимото място на Иво. Свикнал от дете с градинарството, той бързо започва да отглежда домати, краставици, тикви, както и дини.


Странно, но именно те са част от желанието му да напусне милионния град.

Това е най-важното, основата на един човек – чистата храна, чистия въздух, спокойствие, природата и земята, обяснява Иво.

Той обаче допълва, че не иска това само за себе си, а и за своето поколение. Искам детето ми да расте в една чиста среда, категоричен е той. И не се притеснява да дава от своята продукция на малката си дъщеричка Ния.

Обичам София, но не смятам, че е хубаво място за едно дете, допълва младият мъж и обяснява, че това е била основната причина да се премести в село Изгрев.

Животът в столицата е на бързи обороти и това е идеята – да намалиш скоростта, но да имаш повече свободно време – за мен, за жена ми, за децата. За да имам комуникация и общуване с тях, за да имаме трайна връзка, казва Иво.

Връзката му с този район на Странджа обаче се оказва по-дългогодишна.

Преди 10 години бях на море в Царево и тогава разбрах, че искам да живея тук. После срещнах Силви – моята жена, и вече бе ясно, че ще дойдем тук, обяснява Иво.

И въпреки че София събира двамата, Силви също решава да напусне големия град.

Ако трябва да съм честна, за мен бе по-трудно да взема това решение. Точно бях завършила, бях на 24 години и имах известни съмнения, разказва тя.

Но – след като видяла къщата в село Изгрев, „всички рационални мотиви отпаднаха“, разказва с усмивка Силви.

Тук се чувствам много хармонично и не съжалявам, че напуснахме София, категорична е тя и признава, че в последните месеци в столицата е била изнервена от „градската обстановка“.

Селото ни дава едно спокойствие, едно забавяне, без бързи обороти – може да се насладиш на деня, да си говориш с комшиите за краставиците, ако щеш – нещо, което го няма в София, обяснява младата жена.

Тя дори приканва повече хора да помислят върху идеята за живот на село.

Има и възможности за работа от вкъщи, не сме свързани с пъпна връв към компютрите и офисите, казва Силви и допълва:

Не чакайте да станете на 50, за да го направите, защото ще похабите най-хубавите си години в тролея. /dariknews.bg